На фона на неукротимия стремеж на членове на БСП към държавната власт през последното десетилетие, не е безинтересно връщането към въпроса: Защо БСП преди 30 години изгуби властта? Преименуваната година преди това на БСП ръководна партия на българското тоталитарно общество бе достигнала върха на отчуждението си от мнозинството трудещи се българи. Преименуването стана с допитване до всички членове на партията. През същата 1990 г. входовете на партийната система бяха отворени по-широко, отколкото в предишните четири десетилетия, за приемане на нови членове. Но някои от новите членове, които години наред бяха мечтали да бъдат приети в БКП, не останаха повече от година в нейните редици.
Много хора не вярваха, че БСП ще отстоява принципа на социалната справедливост. Съмняваха се в способността ѝ да установи народен контрол над управляващите държавата. Мнозина смятаха, че ценностите в индивидуалното съзнание на ръководния партиец са различни от публично пропагандираните. Осъзнаваха формализма в много звена на марксистката просвета и ниското ниво на масовата социално-политическа култура. Подценяваше се необходимостта от повишаване на историческата грамотност на населението. А поколения българи бяха примирени с номенклатурната увереност, че обществото се развива с указания предимно отгоре.
Гражданите привикват да пренебрегват историческия опит на своите държави, защото са лишавани от най-фундаменталните си политически права. Партийци са съгласни държавите им да губят постигнати от техните народи материални придобивки, но те да не губят политическия си монопол. А леви партийци обвиняват за народните загуби погрешно гласуващи неразумни, заблудени, манипулирани избиратели.
За избирателите може да е само мимолетен отдушник както ротацията, така и плурализацията. Истинската политическа плурализация на парламентарно-представителната политическа система предполага предварително обсъждане сред избирателите на кандидатурите на хората, които биха могли да ги представляват в органите на държавна власт. Досега избирателите са лишавани от участие в подбирането на кандидат-депутатите, извършвано от партийци. Това е голяма разлика между политическите права на номиниращите кандидатите партийни членове и изчерпващите се с нямо гласуване политически права на безпартийните. Масовото участие на избиратели в процеса на номинирането противоречи на интересите на кариеристи-партийци, страхуващи се да не отпаднат от кандидат-депутатските листи още преди изборите.
Предварителното плуралистично публично изразяване на избирателски мнения преди избори има по-голямо значение, отколкото ротацията на ръководните кадри, осъществяването на която зависи най-вече от предизборните решения на върховните органи на политическите сили. Избирателските дебати за плуралистичната алтернативност на кандидатурите са по-важни за демократизацията от регламентираната регулярна ротация.
Политическият плурализъм не е синоним на социално-класови различия. Той не е идеологически израз само на различни социално-икономически интереси, а и на различно разбиране на обществено-историческата необходимост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар