Роптание против апологетската ярост

„Седи мома накрай града,

накрай града Белограда –

малка мома белогражданка“,

наследничка на странджанци.

Тя си плете шарен чорап,

да го дари на мил сирак,

сираче-мариуполче

сред оскъдна покъщнина.

Тя си кълне ред партийци –

ред партийци, ред убийци.

Започнали кошмарна бран,

отекваща до Стар балкан.

Момъкът сега навършва

новобранската си възраст,

та ще ходи да се бие

за партийни разправии.

Днес се кълнат и се бият

за славянски щуротии

на овластени серсеми

по партийните системи.

Скарали се – кой най следва

праславянските завети

и дали ги съчетава

с постмодерни табиети.

Млада лейди се провикна:

„Докога ние ще търпим

партийците да ни яхат,

правата ни да ограбват?

Докога ще избираме

от партийни избраници?

Време е да се събудим –

политнемощ да осъдим.

Попър да не забравяме –

сами да се оправяме.

С вайкането да престанем,

равноправни ний да станем.

Партийци да освободим –

сами държави да градим.

Избори сами да правим.

Време е да се изправим.“