неделя, 24 март 2024 г.

В търсене на духа на демокрацията

Продължават опитите за установяване на действителна демокрация чрез създаване на нови и нови партии. Опитват се да дават пример за демократизация и стари партии. С такъв стремеж се хвали и столетницата – Българската социалистическа партия.

Възлов момент в опитите за реализация на този стремеж се оказа решението да се избира председателят на БСП с гласуване, в което участват всички членове на партията. Логично беше да се очаква, че това решение ще доведе до съсипия в столетната партия. Очакването се потвърди на множеството избори – национални и обществени, още след първото му практическо приложение.

Въпреки всеизвестните изборни резултати – БСП слезе от второ на предпоследното пето място – госпожа Нинова през тази седмица заяви, че в предстоящата есен очаква провеждане на следващо издание на същото състезание. Очевидно е, че след такова състезание ръководената от нея партия продължава роенето си. За всеки здравомислещ човек е ясно, че повтарянето на председателя на колективните ръководни органи на партията не е израз на демократизация.

Изтичащата седмица показа недостиг на демокрация и в ГЕРБ. Наложи се госпожа Габриел да бере срама от проявлението на този недостиг. Това провали интересната инициатива да се покаже способността на дамските екипи да преговарят.

Овладян от духа на демокрацията Альоша Навални мина по страшни „бойни полета“. Той смогна „млад да загине“, но не можа да надвие партокрацията. Какво ще „каже нявга народа“, едва ли ще съм жив да чуя.


Ст. Съботинов

събота, 16 март 2024 г.

Крайности и случайности

И проспериращата пазарна икономика изисква добросъвестно отношение към обществената собственост. Дисциплинираността и редът са все по-необходими за всички сфери на общестевния живот. Създаването на необходимия ред днес не е по силите на партийно ръководено общество.

Партийните върхушки не спират да изпадат от една крайност в друга. Те трудно осъзнават непрекъснатите промени на потребностите на гражданите. В течение на изтеклия последен век проявлението на крайности в партийни интереси изпепели много надежди на българите.

Приемствеността в общественото развитие си остава terra incognita за българските партии. Това се утвърждава у нас като предпоставка и последица на пренебрежителното отношение към знанията за обществото. На свой ред, това се взаимообуславя с все по-голяма роля на случайността при избора на представляващите ни в органите на държавната власт. Партийният монопол при овластяването води до умножаване на безотговорните и случайно попаднали в тези органи. Лошата система на овластяване води до по-нататъшно влошаване на разпределението на труда.

неделя, 3 март 2024 г.

Несигурно положение на Европа и вечно чакаща напътствие нейна покрайнина – България

Честит национален празник, сънародници!

При високо ниво на депресивност и стрес ние все се караме по въпроса: От кого сме лъгани? В постоянна тревога сме – улучваме ли своя спасител? Много българи не рискуват личната си сигурност в търсене и намиране на добър ръководител, а все се надяват, че някой ще рискува своята сигурност заради тях. „Променят моралните си ценности, за да се самоидентифицират с добре изглеждащи вън от България“. Борбата с несправедливостта не е тяхна грижа, докато не бъдат нарушени собствените им права.

За да преодоляват тревогата си, несигурните искат да се идентифицират с позиции на авторитети. Чувството за несигурност засилва стремежа към по-чуваеми призиви за външен спасител. А надеждата за спасение отвън подхранва безотговорността при избора на властващи вътре. Тази надежда се пренася към вътрешните проблеми и се свързва с все по-нови партии. Ако не са партиите, гражданинът-избирател би следвало да се надява повече на себе си и на другите избиратели.

Неверието в себе си и недоверието към другите като него са обезсмисляли много десетилетия гласа на българския избирател. Безотговорният избор води до неотговорно управление. Неслучайно много от представляващите ни в органите на държавната власт и държавното управление не могат да различават понятията поемане на вина и поемане на отговорност. Неразбирането на отговорността усилва опасностите на историческия кръстопът, на който се намираме. На този кръстопът създаването на самоорганизация на избирателите става колкото по-необходимо, толкова по-трудно.


Гр. Вълчанов