Честит национален празник, сънародници!
При високо ниво на депресивност и стрес ние все се караме по въпроса: От кого сме лъгани? В постоянна тревога сме – улучваме ли своя спасител? Много българи не рискуват личната си сигурност в търсене и намиране на добър ръководител, а все се надяват, че някой ще рискува своята сигурност заради тях. „Променят моралните си ценности, за да се самоидентифицират с добре изглеждащи вън от България“. Борбата с несправедливостта не е тяхна грижа, докато не бъдат нарушени собствените им права.
За да преодоляват тревогата си, несигурните искат да се идентифицират с позиции на авторитети. Чувството за несигурност засилва стремежа към по-чуваеми призиви за външен спасител. А надеждата за спасение отвън подхранва безотговорността при избора на властващи вътре. Тази надежда се пренася към вътрешните проблеми и се свързва с все по-нови партии. Ако не са партиите, гражданинът-избирател би следвало да се надява повече на себе си и на другите избиратели.
Неверието в себе си и недоверието към другите като него са обезсмисляли много десетилетия гласа на българския избирател. Безотговорният избор води до неотговорно управление. Неслучайно много от представляващите ни в органите на държавната власт и държавното управление не могат да различават понятията поемане на вина и поемане на отговорност. Неразбирането на отговорността усилва опасностите на историческия кръстопът, на който се намираме. На този кръстопът създаването на самоорганизация на избирателите става колкото по-необходимо, толкова по-трудно.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар