Време е да се научим да четем

Бягството от свободата е бягство от отговорност, ограничаващо възможностите на много хора да бъдат чути. То ограничава социалната активност на хората и обществено значимата им целенасоченост. При липса на такава ориентация и мотивация у човека лесно възниква чувство на безсилие и отчаяние. При съвременните взаимоотношения с информационния поток в обществото, нереализиращото се право на всеки да изказва мнението си по проблемите на политическата власт е равносилно на политическа несвобода.

Фукуяма разглежда човешката действеност и като борба за признание. Чувството на признателност идва както за висока резултатност на личните усилия, така и, в не по-малка степен, от действената солидарност и сътрудничеството. То на свой ред стимулира чувството за солидарност и готовността за участие по много начини в оказването на помощ на всички понасящи удар на съдбата.

Но стремежът към стимулиране на проявлението на социално-политическите способности на другите днес не е достатъчен. Алинея (2) на чл. 12 на Конституцията на Република България узаконява тази недостатъчност. Фактът, че тази алинея не ни боде очите, поставя под съмнение способността ни да четем. Фактът, че се предлага произвеждане на референдуми по какви ли не въпроси, а не по въпроса за нейното премахване от текста на българската Конституция – също.

Не забелязваме ли, че тази алинея противоречи на алинея (1) на същия член 12-и от конституцията, който гласи, че сдруженията „на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси“? Може ли да има истински гражданин без политически интереси? Докога ще се примиряваме със съвременни изопачени определения на политиката като договаряне, споразумяване, спогаждане, погаждане? Целта на тези деформации, свеждащи политиката до пазарлък, който не бил работа за всеки, е да оправдават политическото неравноправие и несвобода на мнозинството граждани. Политиката винаги е била отношение към обществено-историческата необходимост и истинската политика не може да е друго.

Индивидуалност или партийност

Политическата система трябва да гарантира запазването на гражданските черти и политическите умения на всички избиратели. Политическите умения са многообразно психически обусловени и много лесно накърними. Нивото им на проявление у участниците в политическия процес е трудно установимо.

Неотложно е установяването на самата възможност за разкриване и проявление на вътрешно присъщата на всеки човек политическа индивидуалност. За срам на съвременното човечество, то се е отдалечило от установената от античните мъдреци истина за човека като политическо същество. Индивидуалната политическа същност на човека не може да се прояви и разкрива нито в тайното гласуване, нито с уличен рев на демонстрации и протести.

Партийната политическа система оставя Интернет като единствената възможност за политическа изява на безпартийните. Но и в Интернет не е създадена организация всеки да бъде чут. Единствената възможност за действително проявление на политическата индивидуалност на мнозинството граждани понастоящем са политическите самоорганизации на избирателите.

Гр. Вълчанов