Защо поставихме цитатите от автора на „Трагичното“ и „Смешното“ в рубриката „Опозиция...“?
Защото през XXI век предложение за задължително гласуване може да е продукт само на мислене, пораждащо анахронизми като „Велико народно събрание“. Въвеждането му е заченато от същия тип мислене, избрал ни за подарък Велико народно събрание, служещ за върховно оправдание на десетилетно буксуване.
И оправданията, и раждащият ги начин на мислене служат на едни и същи интереси на партокрацията.
Защо, въпреки убедеността, че свикването на Велико народно събрание е анахронично, партокрацията не престава да настоява, то да се избере и да се свика, та макар и само за да се саморазпусне? Защо смятат, че българският народ не е достоен сам, с гласуване на референдум, да остави в историята тази, свързана с емоционалната му памет, институция? Защо, след като и сегашната конституция не му забранява да направи това, а, обратно, постановяа, че никакъв орган или институция не може да си присвоява народния суверенитет?
Дали защото партократите народни представители не могат да четат? Не е изключено да има такива.
Дали не искат, все пак, да не пропилеят вероятността да бъдат избрани за Великото народно събрание и да останат в българската история като последните „велики народни представители“? Сигурно има такива.
Дали партократите не искат да признаят, че установяването на институцията „Велико народно събрание“ в края на XX век е било недомислие? И такива няма как да липсват: едни заради себе си, други заради бащите си.
Дали партократите не се страхуват от сянката на Тодор Живков, щом като по време на неговото лидерство, по предложение на студенти, е имало у нас референдум за конституцията? И такива се намират. А и бащите на сегашната конституция по тази причина ни върнаха към времето на Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов, които бяха вдъхновители на VI-то Велико народно събрание.
А кои са най-много?
Най-много са заинтересованите от задължителното гласуване. За да могат да ни налагат да ги избираме. Защо народните представители отхвърлиха предложението да се проведе референдум за задължителното гласуване, а сега гласуват сами да ни го наложат? Защото ако народът един път каже думата си за свое задължение, ще си иска правото да го прави и друг път. Това се отнася и до правата. Ако народът веднъж се произнесе за правата си, гласувайки за промени в конституцията, ще придобие самочувствие да го прави и друг път. Партократите точно от това се страхуват. По-сигурни са за властта си като само те определят правата ни. Баламосват ни с референдуми по частни въпроси, рещаването на които, с помощта на специалисти, са избрани сами да осъществяват. Така прехвърлят собствената си отговорност на обеднелия народ. Второ, насрочвайки референдуми за някоя електроцентрала или далекопровод, за електронен вот, се надяват българският род да не е народ.
Ако VII-то Велико народно събрание се е произнесло, че никой няма право – ни орган, ни институция – да отнема народното върховно право, по логиката на партократите то или не е институция (тогава що за партократично чудовище е?), или само не е знаело какво прави. Тогава какво му е било „великото“?
А какво ще е великото на предлаганото VIII Велико народно събрание? Сегашните 240 депутати, плюс още 160 като тях. Да ни е честито, но не дай, Боже, да стане действителност.
