Демокрация само с индивидуализъм не става. Съвременната „демокрация“ се ръководи от идеята за значимостта на индивида в политиката. Но едни се смятат за значими за нея, считайки другите за хора без съществено значение, аполитични, искащи при всяко гласуване всичко да им се обяснява като за първи път, незнаещи защо и за кого да гласуват.
Обществените интереси са загърбени от партийците, но на думи едни от тях ги отминават, а други ги споменават. А тезата за спасение без обществото не издържа проверката на времето и две десетилетия. Тя се опира на идеята за правата на човека, но игнорира политическите права на мнозинството от хората. Разчита на износ на „демокрация“ с поставяне на опонентите в изолация. Резултатът е не демократизация, а деградация на „ощастливените“ с такъв внос общества.
Без задължения и отговорност, без принадлежност на индивида към общността, правата губят действителното си значение. С аполитичност не се постига демокрация. В Атинската морска държава гражданите, „въпреки че всеки е зает със собствения си занаят, също добре разбират от политика“ (Перикъл).
Индивидуализацията има значение за демократизацията само в единство със социализацията. Истинската индивидуализация поражда необходимост от социална реализация.
