Възможности на гражданите да избират и за политическата им изява!?

В. Брезоев е за „принципно различна, автентична гражданска организация“. Тя трябвало да организира участието на гражданите в изборите и да създава възможности за политическата им изява. А след още едно изречение разбираме, че тя могла също да изиграе и значима друга роля. Това е ролята на „организация, за научно-методическо и организационно-политическо подпомагане на широкото гражданство и на организации на гражданите, които обаче за разлика от монополните партии целят да бъдат избрани елитните представители на цялото общество. Иначе казано, необходим е граждански флагман за правене на политика и организиране на инициативи и политически проекти на гражданите.“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, 2014, стр. 118).

Веднъж – организация, организираща участието на гражданите в изборите, после – организация за подпомагане на организации на гражданите, накрая – флагман! Всеки флагман предполага други, нему подобни и равняващи се по него. Значи и той трябва да участва в организирането на избиращите граждани, и пример на другите да дава, и от многостранна помощ да не ги лишава. Остава неясно, колко вида политически организации следва да имат гражданите! Колко баби ще акушират при излъчването на „автентичния елит“? Бог знае къде ще отиде самостойността на политическата изява на гражданите!

Вече 70 години широкото гражданство е почти перманенто включено в курс за „научно-методическо и организационно-политическо“ обучение, водено 45 години от партията-ръководителка и 25 години от нейните дъщери-партии, политолози, журналисти и шоумени. В резултат на това многогодишно обучение, подпомагано и от училището с преподаване на обществознание, общество и личност, етика, основи на правото, гражданско учение, свят и личност, философия и т. п., на произведените през октомври 2015 г. избори 90% от протоколите на комисиите в София – сбъркани! Съответно – протоколът на една, може би „флагманска“ комисия – върнат 40 пъти за дооправяне. Не е ли това заслуга и „подвиг“ на „автентичния елит“? Тия, които са били върнати за един протокол 40 пъти, да не би да не са учили в български вузове и училища? Къде ли другаде би могъл да търси „автентичния“ ни „елит“ Националният съюз за Нова България?

Става дума за резултатите при подчинените на Общинската избирателна комисия секционни комисии. А едва ли е на по-високо ниво компетентността у стоящите над общинските избирателни комисии в Пловдив и София! Европейският съюз ли им забранява като законодатели да предвидят създаване на районни избирателни комисии в най-големите общини на България? Взаимните обвинения на представители на БСП и ГЕРБ за многодневното предаване на секционните протоколи са еднакво неоснователни. Защото нито в кодекса „Фидосова“, нито в кодекса „Манолова“ е намерено правилното решаване на задачата. Дори и след много късно изразеното мнение на г-н Ч. Казак, че това трябва да се направи, представители на другите партии продължават да не признават грешката си. Достатъчно било да увеличат броя на членовете на общинските избирателни комисии. Драго им е където отидат – калабалък да ги посреща! А въпреки многократното правене на калабалък по улиците и площадите на големите градове, не помръдваме от края на евроатлантическата опашка!

Надежда „Нехаещ „елит““!

Примирявам се с не един парадоксален термин на г-н В. Брезоев, защото идеята и надеждата му за истинска демокрация са благородни. Но ми се струва, че той прекалява с термина „елит“. Ако под думата „елит“ г-н Брезоев разбира най-достойните българи, способни да ни водят към истински висоти, то тези най-достойни не може да са нехаещи.

Разбираемо е, че под думите „национален елит“ политологът Брезоев не може да има предвид легитимираните да ръководят нашия народ, защото в противен случай много написано от него се обезсмисля. Ако под „елит“ се разбират българи, смятани от техни близки или приятели за велики, то почти половината от гражданите у нас говорят, че децата им или приятелите им са гениални. Тогава идеята, че „съвременният елит.... трябва да предпазва гражданите и да създава условия за тяхната икономическа и житейска инициатива и реализация...“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, стр. 118), следва да е перфектно реализирана! Защото повечето българи точно към това се стремят: да създават най-добрите условия за приятелите и роднините си. Ако и г-н Брезоев счита, че „съвременният елит... имплицитно е интелектуален...“ (пак там), то в какъвто и ред да съставим конюнкцията на това атомарно съждение с твърденията в предходните три изречения, изводът за истинност на осигуреността на условията за действителна реализация на нас, негениалната половина от българското население, ще е предпоставен. Но поне за политическата ни реализация такова заключение действително ще е абсурдно.

Ако под „елит“ се разбират така наречените от г-н Брезоев „ЛОМ-ове – лидери на общественото мнение“, то те могат само необратимо да ни скарат. Щом като легитимно избраните по конституция и изборни кодекси, институционализираните, не могат да ни сплотяват, може ли да разчитаме, че ще правят това неизбраните по реда на правото? Нали никой измежду примерно изброените от г-н Брезоев в статията му „Няма за кога да се отлага!“ ЛОМ-ове не влиза в първите три десетки на оповестените от БНТ, избрани в многостепенна анкета от гражданите за велики българи. След Стоичков във втората, там в третата десетка са имената на Азис, Иван Костов, Слави Трифонов, Волен Сидеров... Тези живи българи телевизионните зрители считат за най-велики. Може, несъзнателно, и да пропускам някой, но е факт, че никой от тях не е посочен в споменатата статия от г-н Брезоев като ЛОМ. Тогава на кого да вярваме?

Щом като не се доверяваме на легитимно избрания и няма общопризнат „елит“, приемем ли тезата на г-н Брезоев за мисията на „елита“, остава да разчитаме на самоизбрал се „елит“, пораждан от протести и всякакви публични демонстрации. Едва ли ще берем повече плодове тогава. Казват, че на народ, който не иска да следва Левски и да се самоорганизира, а чака да го влече след себе си „елит“ от самозванци, му прилягал хомот на шията!

Григор Вълчанов