Примирявам се с не един парадоксален термин на г-н В. Брезоев, защото идеята и надеждата му за истинска демокрация са благородни. Но ми се струва, че той прекалява с термина „елит“. Ако под думата „елит“ г-н Брезоев разбира най-достойните българи, способни да ни водят към истински висоти, то тези най-достойни не може да са нехаещи.
Разбираемо е, че под думите „национален елит“ политологът Брезоев не може да има предвид легитимираните да ръководят нашия народ, защото в противен случай много написано от него се обезсмисля. Ако под „елит“ се разбират българи, смятани от техни близки или приятели за велики, то почти половината от гражданите у нас говорят, че децата им или приятелите им са гениални. Тогава идеята, че „съвременният елит.... трябва да предпазва гражданите и да създава условия за тяхната икономическа и житейска инициатива и реализация...“ (В. Брезоев, „„Не“ на партийната държава“, стр. 118), следва да е перфектно реализирана! Защото повечето българи точно към това се стремят: да създават най-добрите условия за приятелите и роднините си. Ако и г-н Брезоев счита, че „съвременният елит... имплицитно е интелектуален...“ (пак там), то в какъвто и ред да съставим конюнкцията на това атомарно съждение с твърденията в предходните три изречения, изводът за истинност на осигуреността на условията за действителна реализация на нас, негениалната половина от българското население, ще е предпоставен. Но поне за политическата ни реализация такова заключение действително ще е абсурдно.
Ако под „елит“ се разбират така наречените от г-н Брезоев „ЛОМ-ове – лидери на общественото мнение“, то те могат само необратимо да ни скарат. Щом като легитимно избраните по конституция и изборни кодекси, институционализираните, не могат да ни сплотяват, може ли да разчитаме, че ще правят това неизбраните по реда на правото? Нали никой измежду примерно изброените от г-н Брезоев в статията му „Няма за кога да се отлага!“ ЛОМ-ове не влиза в първите три десетки на оповестените от БНТ, избрани в многостепенна анкета от гражданите за велики българи. След Стоичков във втората, там в третата десетка са имената на Азис, Иван Костов, Слави Трифонов, Волен Сидеров... Тези живи българи телевизионните зрители считат за най-велики. Може, несъзнателно, и да пропускам някой, но е факт, че никой от тях не е посочен в споменатата статия от г-н Брезоев като ЛОМ. Тогава на кого да вярваме?
Щом като не се доверяваме на легитимно избрания и няма общопризнат „елит“, приемем ли тезата на г-н Брезоев за мисията на „елита“, остава да разчитаме на самоизбрал се „елит“, пораждан от протести и всякакви публични демонстрации. Едва ли ще берем повече плодове тогава. Казват, че на народ, който не иска да следва Левски и да се самоорганизира, а чака да го влече след себе си „елит“ от самозванци, му прилягал хомот на шията!
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар