В отзива си за становището на адвокатите-демократи по конституционно дело №8 от 2016 г. П. Папийски изразява удовлетворение от тяхното задълбочено вникване в повелите на Конституцията на Република България. Не предизвиква такова чувство становището на министър Екатерина Захариева по това дело.
И госпожа Захариева се позовава на чл. 153 от Конституцията, но пропуска да отбележи, че в този член се отдиференцират правомощията на Великото народно събрание от тези на Народното събрание. Тя пише за „изключителна компетентност“ на ВНС, но такива думи в глава IX на Конституцията няма. Те противоречат на чл. 1 на Конституцията. Госпожата пише, че произвеждането на национален референдум по въпроси „уредени“ в чл. 158 би обезсмислило въвеждането на „изключителна компетентност за изменения на основни въпроси от Конституцията само от ВНС“. Но „изключителна компетентност“ въвежда г-жа Захариева, а не Конституцията. В глава девета на Конституцията отсъстват думите „изключителна компетентност“ и думичката „само“.
Вярно е, че според разпоредбата на чл. 9, ал. (2) от ЗПУГДВМС национален референдум по точка първа от тази алинея не може да има, но е съвсем вярно и че тази точка противоречи на Конституцията на Република България. Затова национален референдум по въпроси, отнасящи се до написаното там, с нищо не накърнява върховенството на правото.
Г-жа Захариева е написала и нещо много важно в становището си: „В политическата област плурализмът означава множество възгледи, идеи, разбирания за осъществяването на държавната власт. Политическият плурализъм е основна категория на демократичната държава, където политическите решения се взимат според мнението на мнозинството.“ Точно така не може да се взимат политически решения, когато правата на мнозинството са присвоени от един дузиноглав „цар“, който тълкува мислите на „небесен повелител“, чието появяване на небосклона се очаква на 33-тата година след неговото „възкресение“.
Свилен Томов
