Парламентарно-политически плурализъм и справедливост!

Д. Томов засяга важен въпрос. Партийците признават, че държавното субсидиране на политическите партии им било необходимо, за да не изпадат партиите в зависимост от едрия частен финансов капитал. Това водило до радикална промяна на идейно-политическата им ориентация в интерес на небогатите трудещи се българи. Доброто е, че си го признават и свършва с това. Субсидирането е несправедливо, защото способства за политическа дейност само на партийците.

Държавното субсидиране на партийците е крайно несправедливо, защото е от парите на мнозинството данъкоплатци, чиито политически права са ограбвани от политическите партии. Субсидиите се дават на самите ограбващи тези права. Следователно българските граждани плащат, за да бъдат ограбвани политическите им права.

При наличието на чл. 12 ал. (2) на Българската Конституция, държавното субсидиране на политическите партии с парите на избирателите, лишени от правото си сами да номинират кандидатите за представляващи ги в държавните органи, е буквално сравнимо с робската несправедливост, когато господари са искали от поробените да им плащат за това, че са си изхабявали зъбите, докато са били гощавани от тези поробени. Морално-политическото робство на мнозинството у нас е неоспоримо. Но си е заслужено от нас.

П. Папийски

Политическата власт – средство за защита

Политическата власт на партиите се представя като парламентарна демокрация. Партията „Има такъв народ“ излезе на първо място на юлските парламентарни избори, защитавайки тезата за премахване на щедрите държавни субсидии за политическите партии. Мнозинството партийци считат, че искането за минимизиране на държавното финансиране на партиите е в полза само на представителите на финансовата олигархия в държавната власт. Защото зад инициаторите на това искане стояли представители на крупни информационно-идеологически формации на финансовия капитал. Такова искане, за 1 лев на глас при над 1% спечелени на поредните избори от партийна формация, означавало финансово осигуряване на партиите само на едрия финансов капитал. Така политическите партии на небогатите се лишавали от възможности за равностойно участие в избори и нормално формиране и функциониране, за провеждане на независима политика.

Това е така при партийно номиниране и агитиране за кандидатите за избиране в органите на държавната власт. Ако номинирането става от всички желаещи да участват в осъществяването му избиратели, тогава информационно-идеологическите предимства на богатите намаляват. Интересуващите се от политическите процеси граждани ще се увеличават. Морално-политическата им съзнателност ще се засилва.

Д. Томов

Необходимост и самоограничаване

Обществената необходимост се проявява в потребностите, интересите, мотивите и целите на хората. В практиката целенасочената структура включва отношение на човека към средата, мотиви за действие и задачи за изпълнение. От определящото отношение на човека към неговото обкръжение зависи и радиусът на взаимодействието му с другите. Възходи и упадък изменят взаимните изисквания на обществената среда и човека. Мисълта открива и необходимост от промени, и невъзможност на дадена промяна.

Преобразованията изменят налични състояния и могат да опровергават стандартното българско възражение: „Това, което искате, го няма никъде по света!“ Ако избирателите номинират кандидатите за представляващи ги, ще се повиши нивото и на тяхната политическа активност, и на самовзискателността на депутатите. Ще има взаимна отрицателност на техните състояния и няма да „газим“ в застоялото се от миналото хилядолетие политическо блато. Взаимовръзката по наследяване усилва застоя по съвместяване. Липсата на взаимоотрицателност на състоянията на избиратели и избирани утвърждава тяхната политическа парализа.

При хората взаимоотрицателността на състоянията е в единство със самоогрнаичаването. Може да има самоограничаване в процеса на общуването. При даването на предложения предимство трябва да имат избирателите. Кандидатът за техен представител и трябва да доказва необходимостта да отпадат неосъществимите предложения, и да самоограничава критичността си, за да не спъва избирателската инициативност. Кандидатите трябва да стимулират инициативността на избирателите, предлагащи дневен ред за срещите между тях. Ако има неоснователна критика към управлението, депутатите трябва да изясняват нейната неоснователност възможно най-безукорно към изказващите се избиратели.

Може да има самоограничаване в приемането на решения и привличане на други в този процес. Другите за представителите в органите на властта са останалите граждани на Републиката, представлявани от тях. Но органите на държавната власт у нас не се самоограничават и не способстват да има и да се развива пряка демокрация.