Демокрация – политическо равноправие

Демокрация при политическо неравенство! Позитивно ангажира обществените енергии само равноправието. То стимулира проектиране на инициативни социални структури.

Политическото равноправие е основа за демокрация като динамично състояние на обществото.  Народовластието е възможно чрез неограниченост на начините за алтернативни предложения, инициирани от избирателите референдуми и равнопоставено представляващи гражданите органи. Без неограничено и обезпечено право на чуваеми предложения, народовластието се заменя с игра на олигархии. Референдумите са демократични, ако на тях преобладава гласуването по избирателски питания.

Демокрация не е възможна при доминиране на изпълнителната власт. Властовата субординация на всички нива трябва да е противовес на управленската администрация. Чрез органите на властта суверенът може да отдиференцира от себе си управлението.

Представителството на обществото няма демократична алтернатива. Партийното представителство е средство за игнориране на пълноценното представяне на обществото в органите на властта. Без избирателски контрол органите на властта се присвояват с игри от управленската машина.

Григор Вълчанов

По повод: пазачите и бомбардировачите

С написаното за гражданското общество, държавата и олигархията от 30 август 2016 г. П. Тодоров ни напомня поговорката: „Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава“. Обаче в посочената от Тодоров верига не един април, а всички са лъжитревци.

Н. Димов

Дигитализация и организация

Обществената организация едва крета след процеса на цифровизация. Говори се за дигитално членство в политически организации. С какво то ще допринесе за демократизация?

Дигиталният контакт с членската маса може да бъде полезен. Разширява възможностите членовете да правят предложения за работата на организацията. Но днешните партийни централи са слабо заинтересовани от предложения, изключващи борбата за власт.

Партийни членове, поемащи отговорност за ставащото при проявена пасивност от централните им ръководства, често са пред изключване или пред разцепление. Възможността за постоянна връзка с ръководствата тогава изисква от тях избор – настъпление или отстъпление. Четвъртвековното роене на партиите в България е предимно плод на разрешаването на такива проблеми, а не на поява на нови идеи за социален напредък.

Ако дигиталната връзка се сведе до пряк избор на председателите на обществено-политическите организации от целите организации, това още е почти нищо. Ако се осъществяват вътрешноорганизационни референдуми по най-важните проблеми в работата за всяко тримесечие, това вече е нещо. Ако по позицията на политическата организация относно всеки законопроект се искат предложения от членовете, това е нещо значимо.

П. Папийски