Доминират партиите с частно спонсорство. С притежавани или контролирани от тях медии те се стремят да изтласкват на политическата периферия новопоявяващите се „несистемни“ политически организации. Плуралистичната политическа система често функционира като дуалистично-плуралистична.
В „Тройната коалиция“ БСП се съюзи с царската партия. През последните години ГЕРБ е в съюз със СДС. Партиите приспособяват идеологиите си една към друга. Така запазват финансовите си възможности за пропагандна дейност по-дълго време. Несъгласните с такова проспособенчество членове на такива партии, обособяващи се в отделни групи и дори регистриращи се като нови политически сили, се изтласкват по ъглите на политическото пространство и сравнително бързо заглъхват.
Спорещите в уравляващите партии акцентуват предимно на въпроса: как по-дълго да удържат властта? Спорещите в опозиционните партии акцентуват на въпроса: как по-бързо да вземат властта? Въпросът за значимостта на ролята на тяхната партия в развитието на политическата ни система се оказва второразреден.
Различия има между различните партийни нива. Партийните ръководства са по-загрижени за достъпа им до средствата за масова информация. Членската маса е по-чувствителна към моралния авторитет на партията сред обикновените избиратели.
Но такава раздвоеност в днешните партии има по-малко значение. Най-важна роля в плуралистичната ни система играе делението: управляващи – опозиция. Този дуализъм осуетява най-важния за представителната демокрация: представлявани – представляващи.
Калоян Стойчев
