Алинея (1): „България е република с парламентарно управление.“
Тълкуване: Българският парламент няма право да приема решение за произвеждане на референдуми, на които българският народ да казва думата си за промени в държавното устройство и формата на управление в република България.
Следствие: Лишен от право на чуваемо мнение за държавното устройство и формата на управление в република България български народ.
Алинея (2): „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция“
В България, според тълкуването, българският народ няма право непосредствено да осъществява произтичащата от него власт при:
а) приемането на своя нова Конституция;
б) решаването на въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
в) решаването на въпросите за изменение на конституционната алинея, гласяща: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие“;
г) решаването на въпросите за изменение на конституционната алинея, гласяща: „Основните права на гражданите са неотменими“;
д) решаването на въпросите за изменение и допълнение на глава девета от българската Конституция.
Следователно, „цялата държавна власт произтича от народа“, но народовластието непосредствено не се осъществява, а изтича във формата на власт на части от народа, присвояващи си „осъществяването на народния суверенитет“. Контролът над държавните институции остава у партокрацията.
Алинея (3): „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.
Казано е „не може да си присвоява“. Но след като тълкуването на Конституцията не признава на българския народ права, равностойни на тези на Великото народно събрание, тази алинея се обезличава.
Като прибавим към казаното и алинея (2) на чл. 12 от Конституцията, според която поставянето на политически цели и извършването на политическа дейност са „присъщи само на политическите партии“, политическото неравноправие на безпартийния български народ придобива съвсем ясно очертания.
За политическото си неравноправие безпартийният народ не протестира. Затова протестите допринасят само за смяна на господството на една част от партокрацията с това на друга. Това неравноправие на българския народ с една от три десетилетия несъществуваща архаична институция се налага у нас, без никъде с нищо самият ни народ да е потвърдил, че се отказва от върховната си власт в полза на каквато и да било държавна институция.
