Опълчение на защитниците на справедливостта

Много от инициаторите за създаване на „Организация, активно защитаваща истината и справедливостта (ОАЗИС)“ вече не са сред живите. Но инициативата и опитът им за регистрация на непартийна организация на избирателите не трябва да се забравят. С живите „опълченци“ трябва да се подкрепяме.

Трябва отново да се опълчим на партокрацията. Трябва да се опълчим на пренебрежението към разпоредбите на член първи на Конституцията на Република България. Примирението с лишаването на българския народ от правото на непосредствено осъществяване на държавната власт при решаването на проблемите, свързани с формата на държавно устройство и на държавно управление, трябва да приключи. Необходима е победа над това зло, загнездило се у нас, у обикновените българи. Така ще докажем, че сме запазили у нас капчица истинско човешко присъствие. Трябва да поставим някой и друг прът в триумфалната колесница на узурпиралата правото ни партокрация.

Най-после трябва да докажем, че времето и вярата са у обикновените българи. Разпространението на народното влияние върху държавните работи не е опасно. Българите трябва да влязат в ролята си на политически същества. Както прекалената търпимост към партийните игри, така и снизходителността към политиците вирее на почвата на безразличието към политическата дейност. Необходимо е да сме по-строги и към партийците, и към самите нас.

Свилен Томов

Мисли от позициите на общността

Трябва да преодолеем абстракността на мислите ни за взаимността на нашите отношения. Мислите за обществените работи пронизват душите на малко хора. Десетилетия наред се задоволяваме с някоя и друга изкупителна жертва след всяка кризисна ситуация, а общностните работи остават далеч от центъра на вниманието ни. Много грешни избори и липса на виновни за тях. Песимизмът преобладава и множеството с външни фактори се оправдава. Оставайки безчувствени към колективното зло, ставаме съучастници в утвърждаването на институционален безпорядък. Мъчим се да го сведем изключително до индивидуални слабости на отделни хора и така да признаем тяхното морално усилие като единствено лекарство за колективните разстройства.

Необходими са едновременни индивидуални и колективни усилия. Съществува не само безпорядък. Има встъпващи в сделка с него хора. Когато безпорядъкът достигне апогея си, стигаме до поредната криза. Изчезването на партиите е необходимо за жизнеността на ресурсите на вехнещия скелет на обществото. То е необходимо за жизнеността на политическата същност на гражданите-избиратели.

Още не започнало това изчезване предизвиква яростно съпротивление. Партиите се крепят на рутината. Те разчитат на нашия умствен мързел. Разчитат на недостиг на въображението ни, на наша неспособност да си представим себе си в ново обществено положение. Насаждат у безпартийните чувство за нравствена уязвимост за това, че при обществени промени ценностите им са под заплаха. Затова от нас се изисква смелост и инициатива.

П. Тодоров

Съмнения – пренебрежение

До днес много партийци мислят, че обикновените българи не са достигнали политическа зрелост, за да могат да се изказват за държавното устройство на България. Необходими били прости въпроси, за да може българските граждани на референдум да им отговорят с „да“ или с „не“. Представител на „Правосъдие за всеки“ смята, че законодателят не е предвидил и достатъчно време за обсъждане на проблемите, които може да се решават с произвеждане на референдуми. Правата на народа за участие в разрешаването на обществени проблеми с произвеждане на референдуми трябвало да влизат в сила постепенно, малко по малко.

Това е днешно проявление на архаичното мислене, довело до свикването на Седмото Велико народно събрание. Решението за свикване на това събрание бе лансирано на „кръглата маса“ през 1990 година. С неговото свикване беше пропусната възможността да се активизира мисленето на обикновените българи, за да преосмислят малкия си политически опит, натрупан през 1971 година. Така беше продължена традицията ни на политическо безпаметство. Вместо да осмислят критически четиридесетилетното си участие в Отечествения фронт, обикновените българи станаха отчуждени и по-отдалечени наблюдатели на политическия процес.

Дали отстрани политическите процеси стават по-ясни е спорно. Но че народът изгуби и малката си възможност чуваемо да говори политически е безспорно. Тя се замени с възможността да се крещи по улиците. Но пренебрежението към способността на безпартийните да мислят политически остана.

Гр. Вълчанов