До днес много партийци мислят, че обикновените българи не са достигнали политическа зрелост, за да могат да се изказват за държавното устройство на България. Необходими били прости въпроси, за да може българските граждани на референдум да им отговорят с „да“ или с „не“. Представител на „Правосъдие за всеки“ смята, че законодателят не е предвидил и достатъчно време за обсъждане на проблемите, които може да се решават с произвеждане на референдуми. Правата на народа за участие в разрешаването на обществени проблеми с произвеждане на референдуми трябвало да влизат в сила постепенно, малко по малко.
Това е днешно проявление на архаичното мислене, довело до свикването на Седмото Велико народно събрание. Решението за свикване на това събрание бе лансирано на „кръглата маса“ през 1990 година. С неговото свикване беше пропусната възможността да се активизира мисленето на обикновените българи, за да преосмислят малкия си политически опит, натрупан през 1971 година. Така беше продължена традицията ни на политическо безпаметство. Вместо да осмислят критически четиридесетилетното си участие в Отечествения фронт, обикновените българи станаха отчуждени и по-отдалечени наблюдатели на политическия процес.
Дали отстрани политическите процеси стават по-ясни е спорно. Но че народът изгуби и малката си възможност чуваемо да говори политически е безспорно. Тя се замени с възможността да се крещи по улиците. Но пренебрежението към способността на безпартийните да мислят политически остана.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар