„И преди, и сега“ – мафията е една!
Едноглава или многоглава – змията си е змия. И днес нейните слуги са ѝ толкова верни, колкото и преди. И журналистите, които често се оплакват, не са толкова безупречни, колкото се представят. От десетилетия помним най-различни неприлични проявления на тяхната свобода, от която ние сме лишени. Много добре помним как водещите радиопредавания по програма „Хоризонт“ грубо прекъсваха изказващите се слушатели, с чиито мнения не бяха съгласни. Много добре помним как с ироничния израз „Още една авангардна идея!“ водещата на предаването на БНТ „Въпроси и отговори“ захлупи завинаги в някаква телевизионна „тенджера“ много интересното и важно предложение на господин Балкански от Пловдив, думата за номинации на кандидатите за избиране в органите на държавната власт да се дава първо на безпартийните, без да се пречи след тях да правят предложенията си и партиите. Съобщаването от страна на говорители на БиТиВи, че протестиращите, искащи незабавни избори, искат промяна на политическото статукво, е дезинформация на зрителите. Не е ли искането за избори без промяна на изборните правила по същество искане за възпроизвеждане на статуквото? И т.н., и т.н. И днес едни и същи политолози, верни адепти на многоглавата змия, са постоянни събеседници на водещите дискусиите в националния ефир. И възможностите за предложения на зрителите не стават по-големи.
В миналото акад. Поликаров критикуваше Тодор Павлов, че след всяка научна дискусия слага върху казаното един капак и така сам определя кои от направените предложения „да видят бял свят“. Оказва се, че сега, за да се прави това, не е необходима академическата титла на Павлов. Може да го прави всяка водеща предаване журналистка. В областта на надстроечните отношения съществената разлика между преди и сега накратко може да се резюмира така: свобода за журналистите и повече работа за правистите.
Фундаментална разлика между преди и сега е Интернет. Но демокрацията в Интернет още е на равнището на демокрацията в обществото по времето на цар Мидас. Следователно, правото на членоразделно изразявани предложения и днес е привилегия на някои.
С какво са я заслужили? Занимаващи се с историческа наука хора твърдят, че до края на първото десетилетие на XX век III-тата българска държава е просперирала с изключително високи темпове. През 1909-а година били дадени привилегии на партиите – те да номинират кандидатите за народни представители. Колко национални, финансови и какви ли не катастрофи сполетяха България през последвалия това привилегироване век знае всеки грамотен българин.
Последствията не приличат на основания за привилегии. Но, може би, партийците са, както казваше Сталин, от особено тесто замесени и днес вече са интелектуално и морално извисени над другите. Има ли съвременни факти в подкрепа на такава теза?
Достатъчен е и един само черно на бяло факт, който има заряд, ако го четеш, да ехти до безкрая на Вселената.
Парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ изработи и 41-то българско народно събрание прие толкова „високоморален“ изборен кодекс, че постига „изравняване“ на задълженията на безпартийните и партийците. За да участват в предизборна кампания и едните, и другите трябва да внасят безлихвен депозит от 10000 лева по сметка в Българска народна банка. Допусната е само малка разлика в задълженията. Партийците могат да внесат депозита и от отпусканата от държавата субсидия, а безпартийните – само от джобовете си.
Но в наше време са на мода не задълженията, а правата. Затова нашите законодатели са акцентували на изравняването на правата. Как са го постигнали? При покриването (независимо от начина) на задължението, безпартийните имат право да номинират кандидат за народен представител в един избирателен район, а партийците в 240 избирателни района. 240 пъти по-малко права! За това летните протестиращи не протестират! Нали сътворилите този изборен кодекс са споменали в него 1123 пъти думите „партия“ и „партии“. Оказва се, че това е важното!
* * *
Вече имаше повод да споменем за идейна безпомощност на ръководството на най-силно представената в парламента днес партия, надявайки се, че с по-нататъшната си дейност то ще ни опровергае.За съжаление, нищо подобно не става. По признака „непостоянство“ за ръководството на ПП „ГЕРБ“ септември си остана май. От май до септември: искане за касиране на изборите и насрочване на нови; предложение за свикване на Велико народно събрание; настояване за оставка на 42-то обикновено народно събрание и избори на ново; предложение за парламентарни избори през май 2014-а година; предложение за избори до Нова година............................!
„........................................................
.........га ще се, Мандо, оглавиш?
– Подзима по Димитровден.........
.........................................................!“
Българската социална психология дължи някакъв отговор на въпроса: как може мнението на половин дузина българи, които не са на собственото си мнение, да има подкрепата на цял милион българи?!
Заслужава си да помисли по темата „Българска народопсихология“ и господин Станишев, редовно търпящ изборни поражения от ПП „ГЕРБ“. Не е лошо да се замислят по подобни теми и проблеми и „автентичните десни“, които след втората победа на парламентарни избори, постигната от ПП „ГЕРБ“, достигнаха стадия „на пух и прах!“
Не тъжим за изборните поражения нито на „десните“, нито на „левите“. Искаме да сме честни в отношението си към идейните противници, за да останем честни и спрямо евентуалния читател.
Интересува ни въпроса: Не е ли време да преустановим делението на политически привилегировани и политически безправни?
