Масово недоверие в политическите действия

Кризата на политическата ни система се задълбочава. Тиранията на партийните ръководства разтърсва единството на необходимите страни на демократизацията. Констатираното в края на миналия век от Ален Турен ускоряване на разединението между елементите на демокрацията продължава. В процеса на това разединение представителството на различните множества граждани по интереси често деградира до лично представителство. Надценяването на значението на партиите води до загуба на централната роля на парламента.

Ръководилата приватизацията у нас партия СДС разполага с броящи се на ръцете на председателя ѝ народни представители. Главната опозиционна партия по време на приватизацията впоследствие сама се срива с решението си да избира своя председател с гласуване на цялата партия. Тресе от многомислие и ръководството на нейната конкурентка в съревнованието за гласовете на леви избиратели партия „Възраждане“.

Избирателите реагират на необратимия идеен упадък на партийното представителство в органите на държавната власт по най-лесния начин – като се отказват от гласуване. Така исканията на хората не придобиват самостойна политическа форма, а партийната политическа система е все по-изолирана от обществото. Демокрацията ще си остава илюзия и бягството от свободата ще продължава, докато не ни достига политическа и организационна култура и способност за политическа самоорганизация. Политическото ни неравноправие ще продължава, докато търпим алинея (2) на чл. 12 на нашата конституция.

Общуване и състезателност

Реализацията на способностите в процес на взаимодействие с другите поставя на изпитание човешкото достойнство. А у нас в течение на повече от век достойнството се свежда до послушание от политически институции. Така през този дълъг период се спъваше инициативността за съзнателно проявление на човешкия интерес с най-голямо обществено значение – интереса към реализация на личните способности на хората.

Недостигащото обществено признание за реализиращите личните си способности в съзидателна дейност гаси ентусиазма и на много близкостоящи до тях. Особено намалява инициативност за обмяна на идеи. Изпарява се личностната загриженост за обществото.

Лишените от собствени социални роли стават примирими към нарушенията на обществения ред. Демокрацията като форма на реализация на политическата същност на мнозинството хора днес става по-безсъдържателна, отколкото в Античността. „Храброто“ ни мълчание и срамните ни „сделки“ с номенклатурната „съвест“ се видоизмениха, но продължиха да функционират и при развитието на изкуствен интелект.