Реализацията на способностите в процес на взаимодействие с другите поставя на изпитание човешкото достойнство. А у нас в течение на повече от век достойнството се свежда до послушание от политически институции. Така през този дълъг период се спъваше инициативността за съзнателно проявление на човешкия интерес с най-голямо обществено значение – интереса към реализация на личните способности на хората.
Недостигащото обществено признание за реализиращите личните си способности в съзидателна дейност гаси ентусиазма и на много близкостоящи до тях. Особено намалява инициативност за обмяна на идеи. Изпарява се личностната загриженост за обществото.
Лишените от собствени социални роли стават примирими към нарушенията на обществения ред. Демокрацията като форма на реализация на политическата същност на мнозинството хора днес става по-безсъдържателна, отколкото в Античността. „Храброто“ ни мълчание и срамните ни „сделки“ с номенклатурната „съвест“ се видоизмениха, но продължиха да функционират и при развитието на изкуствен интелект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар