Масово недоверие в политическите действия

Кризата на политическата ни система се задълбочава. Тиранията на партийните ръководства разтърсва единството на необходимите страни на демократизацията. Констатираното в края на миналия век от Ален Турен ускоряване на разединението между елементите на демокрацията продължава. В процеса на това разединение представителството на различните множества граждани по интереси често деградира до лично представителство. Надценяването на значението на партиите води до загуба на централната роля на парламента.

Ръководилата приватизацията у нас партия СДС разполага с броящи се на ръцете на председателя ѝ народни представители. Главната опозиционна партия по време на приватизацията впоследствие сама се срива с решението си да избира своя председател с гласуване на цялата партия. Тресе от многомислие и ръководството на нейната конкурентка в съревнованието за гласовете на леви избиратели партия „Възраждане“.

Избирателите реагират на необратимия идеен упадък на партийното представителство в органите на държавната власт по най-лесния начин – като се отказват от гласуване. Така исканията на хората не придобиват самостойна политическа форма, а партийната политическа система е все по-изолирана от обществото. Демокрацията ще си остава илюзия и бягството от свободата ще продължава, докато не ни достига политическа и организационна култура и способност за политическа самоорганизация. Политическото ни неравноправие ще продължава, докато търпим алинея (2) на чл. 12 на нашата конституция.