С мисъл за тревожни сетнини

С мои акрани предпочетохме да не спестяваме мнението си, заради спокойствието ни, а да противостоим на все по-катастрофалната партийно-политическа инерция. През 1997 година преживяхме финансова катастрофа. В началото на Новото хилядолетие дадохме десетки жертви с недомисленото си участие във войната срещу Ирак. Преди това министър Соломон Паси предлагаше да броим кой наш политически избор предполага повече жертви.

Нашето мнение беше и остана впоследствие, че вместо в смут да броим жертвите на партийната политика, трябва да отхвърлим тази лъжедемокрация. Предложихме да превърнем 2017 година в година на историческите поуки. Предложението не намери необходимата подкрепа.

Износът на фалшивата партийна „демокрация“ продължава. По-малко от 80 години след форсирането на Днепър от антихитлеристки войски, сред които преобладаваха руснаци и украинци, край Днепър продължава да се пролива човешка кръв. Оставаме с убеждението, че на заклещеното в капака на партийно-политическата система човечество е необходима година за политразмисъл. В памет на загиналите след деветоюнския преврат в партийните касапници, включая Втората световна война, през 2023 година ще помълчим!

Взаимоотрицателност на политическите състояния

Развитието на родово-племенната организация на труда дава началото и на политическото развитие на обществото. Но политическата организация на обществото се развива по-бавно от икономическата. Противопоставянето на природните предмети един на друг става при най-различни качествени отношения и съотношения и качествени нива. А политическото качество има по-строго определени граници. В рамките на мярата на една качествена политическа граница може да функционират политически сили и субекти в различни количества.

Политическата стабилност предполага устойчиво разнообразие на политически субекти, необходимо за постигане на повече яснота относно тенденциите на цялостното развитие на обществото. Тенденцията на общественото развитие към ускоряване поражда въпрос за устойчивостта на нашето общество. Устойчивото обществено развитие зависи и от нашето разбиране за характера на съвременната обществена необходимост. Това означава разбиране за противоречията, в чието разрешаване масово участваме. Трите най-съществени страни на обществено-историческата необходимост и днес изискват разрешаване на три различни противоречия с най-дълбока същност отношението взаимодействие – самодвижение.

Една от тези три страни, изискващи от хората да се съобразяват с обществено-историческата необходимост, е отношението общество – личност. Това противоречиво отношение прави хората взаимозависими и неможещи да живеят човешки без обществото. Обществото и човекът са взаимозависими и социалната инерция влияе на всеки човек. Противостоенето на вредните влияния на тази инерция характеризира гражданското достойнство. То се проявява особено в изборните процеси. Но мнозинството избиратели се примиряват с политическото си неравноправие в тях. А досега липсва избирателска самоорганизация, в която избирателите да взаимоотричат състоянията си и да преодоляват обхващащото ги примиренчество.

Сега партийно-политическата инерция е много вредна. Партийно-политическата система функционира ограбвайки политическите права на мнозинството граждани. Партиите много се обвиняват взаимно в търпимост към корупцията, а не правят необходимото за обществена непримиримост към нейните проявления. Те нямат съществени идейни различия относно разкриването и реализацията на съдържанието на обществено-историческата необходимост, а идейно-политическият плурализъм е условие за демократизацията. Новооткриваните обществени процеси отекват в будните индивидуални съзнания с различни свои признаци.

Различните хора акцентуват на различни структурни отношения и се абстрахират от различни признаци на процесите. В абстрактното мислене се възпроизвеждат свързани със съответните акценти в структурен контекст асоциации. Тяхното информационно богатство може да се оползотворява с участието на гражданите-избиратели във функционирането и на представителната, и на пряката демокрация. Това участие може да бъде пълноценно и задълбочавано с обсъждане на проблемите и предложения за разрешаването им в подразделения на избирателската самоорганизация. Така избирателската самоорганизация ще може своевременно и съзидателно да взаимоотрича състоянията си и със своите членове-избиратели, и с избраните с техни номинации представители в органите на държавната власт.

Политическа свобода – единно функциониране на обществото и човека

Политическата свобода е процес на съзнателно осъществяване на мисия. Процесът на регулацията на индивидуалното поведение зависи от самопознанието и усвояването на правилата за справедливо поведение. В съответствие с него, осъзнаващият човешката си мисия човек постига и изявява индивидуалната си свобода.

 

Политическата свобода се осъществява като процес на съучастие в разкриване на истината за актуалната обществена необходимост и на приобщаване към нейната реализация. Разбирането на тази истина открива простор за реализация на индивидуални способности на хората. Разкриването на криещата се под обществените явления обществена същност прави възможно осъзнаване на по-дълбоката същност на отношението общество – човек. Свободата е процесуално състояние на съвпадение на сиянието на зората на истината за обществената същност и отдадеността на действената съкровеност на питащата човешка целенасоченост. Тя е в откриването на смисъл в поетото направление на тази целенасоченост. Индивидуално смислената битийност и социалната събитийност, различавайки се, да съвпадат.

Откривайки се в обществото, човек търси ролята си в него. Човешки е стремежът собствената роля в обществената организация на труда да се извисява до собствена роля в реализацията на обществено-историческата необходимост. Избирателската самоорганизация може да има целенасоченост той да е присъщен на всички граждани.

Реализирайки се чрез организираност, политическата свобода изисква и ролево отграничаване на човека от обществената среда. Осмисляйки се като субект на обществени отношения, човек има право и на индивидуална политическа реализация. В различни ситуации различни хора може да влияят на поведението на множество други.

Още в Античността мъдреци са стигнали до истината за наличие на политическа страна на човешката същност. В различни епохи се акцентува на различни нейни признаци. Хората може взаимно да изменят политическите си състояния. Между тези състояния функционира взаимоотрицателност. Тя може да стимулира тяхното общуване. Един друг опознавайки интересите си, гражданите може взаимно да допринасят за намиране на подходящите си роли в политическия процес. Могат взаимно да стимулират интересите си към проявленията на обществено-историческата необходимост.

Необходимост от функционална регулация на политическата система

Проявявайки критичност към дейността на политическите ни партии, президентът каза, че партиите търсят посредници за диалог с гражданите. Но самите партии не са нещо повече от политически посредници. Те са посредници пречещи на демократизацията. Те са посредници с претенция, че са способни да артикулират интересите на различни групи граждани. А участничка в телевизионното предаване „Пресечна точка“ казва, че на партийните ни политици им липсват политически идеи и цели. Кому са необходими безидейни политически посредници? Кому са необходими политически посредници неспособни за обществено-целесъобразна политическа дейност?

Партийни политически посредници се натрапват на хора, които са неспособни сами да мислят за обществените интереси и цели. Който сам няма мнение за обществените потребности и интереси, не е способен и да избира представляващи го в държавните органи. Да не говорим за необходимия граждански контрол над дейността на представителните органи.

Раздвоености в избирателската самоорганизация

Силата на политическата самоорганизация зависи и от индивидуалната, и от груповата артикулация. В политическата организация има йерархия и никой не трябва да забравя от чие име може да говори. Политическите субекти следва да познават способността си да противостоят на социалната инерция и да помнят, че и случайна раздвоеност може да еволюира до политическа необходимост. Избирателската самоорганизация може да създава значима подреденост и трябва да откроява организаторските таланти. Това изисква единство в процеса на множество раздвоявания.

Плурализмът на мненията в политическата самоорганизация се развива на основата на едновременна грижа за индукцията и силогистиката в дискусиите. В разсъжденията на действено мислещите членове необходимо се отразяват единствености и раздвоености. Единството на самоорганизацията зависи от нивото на общуването на страните на главната раздвоеност на членския ѝ състав и от нивото на взаимното стимулиране на процесите на обсъждане на проблемите на представителната и на пряката демокрация. Членовете на организацията се раздвояват на предлагани и предлагащи. Предлаганите се раздвояват на номинирани и отпадащи като предложени; номинираните – на избрани и неизбрани. Предлаганите може да са предлагащи, а предлагащите – предлагани. При следващи избори те може да разменят ролевите си състояния. А взаимоотрицателността на състоянията на представляваните и представляващите е най-основополагащата предпоставка на демократизацията и прогреса на представителната демокрация.

Важна е и взаимоотрицателността на състоянията на процесите на обсъждане на проблемите на представителната и на пряката демокрация. Когато на избирателски събрания се обсъждат проблеми на участието ни в произвеждането на един или друг референдум, логично е участниците да преценяват кой от изказващите се проявява най-голяма задълбоченост в процеса на обсъждането и да имат това предвид, когато предлагат номинации за избиране на депутати. А самото участие в подготовката за произвеждани референдуми може да се раздвоява на: обсъждане на проблеми, по които може да се произвеждат референдуми; обсъждане на становища по въпроси, за които са насрочени референдуми.

Самоорганизация – идеен плурализъм

Необходимо е съобразяване с контекстуалните разсъждения и отчитане на процеса на изменение на практиката. Плуралистът разрешава възникващите практически проблеми според мястото и ролята им в наличната ситуация. Изразени несъгласия стимулират концентрацията на вниманието му върху съотношенията на предложени алтернативи.

Избирателската самоорганизация трябва да създава обстановка за субектна реализация. Разностранните способности на хората изискват развитие и реализация. За развитието им способстват нравствеността, обучението и традициите, функционирането на които понастоящем е под силно влияние на политиката. За да изразява устойчивото ни отношение към интегралната обществена необходимост, българската политика трябва да преодолее люшкането си от една едностранчивост към друга, намерило ярко проявление в областта на правосъдието. Пълноценната ни реализация като субекти на обществените отношения изисква развитие на многообхватно чувство на отговорност у всички поколения българи. А без политическо общуване на мнозинството граждани е невъзможно преодоляването на едностранчивостта на нашия хуманизъм. Нямащите фактическо право на чуваемо изразявана политическа артикулация на очакванията си избиратели не се чувстват отговорни за пълноценната реализация на нравствено-политическата необходимост. Неизпитващите емпатия към политически общуващи с тях граждани не са готови да отстояват човешкото право на публична чуваемост. Преодоляването на насилието, хуманността и чуваемостта в обществото предполагат масова и действена политическа организираност.

Без избирателска политическа самоорганизация остава едностранчив и повърхностен идейно-политическият плурализъм. Без продуктивно масово обсъждане на възникващите несъгласия осъзнаването на актуалната обществена необходимост често не се осъзнава достатъчно задълбочено и се реализира едностранчиво. Умерен дисенсусен плурализъм може да стимулира конкретността на обсъждането на проблемите. А днес партийно-политическите групировки ограничават плурализма на мненията. Зад партийно-груповия монопол над политическата артикулация на интересите и очакванията се губи възможността за изява на личностната идентичност на милиарди хора на Земята.

Политическа субектност и самоорганизация

Много от проблемите, разрешавани от наши предци, изискват нови умствени усилия. Сред тях са и проблемите на политическата субектност. Политическата свобода е непостижима без политически субекти.

Включвайки се в политическа самоорганизация, човек избира начин за политическата си реализация. Съзнателно правещият това човек има очаквания за политическо общуване и единодействие с другите встъпили в тази самоорганизация. Самодейният характер на организацията предполага действително участие на нейните учредители в написването, обсъждането и приемането на учредителните ѝ документи.

Ставането на избирателската самоорганизация като нова политическа асоциация вследствие на действеното осъзнаване на равни и свободни индивидуалности е предпоставка за съзидателното ѝ функциониране. Функционирането на самоорганизацията като „политическа сила“ изисква отделният ѝ член да се стреми постоянно да открива у другите способности на политически субекти и да отстоява предпочитани начини за тяхното развитие и реализация. Действеният политически субект се старае не само своевременно да осъзнава проявленията на обществената необходимост, но и да открива най-подходящите за олицетворение на нейната реализация сред другите. Така той допринася за по-голяма сплотеност на организационната цялост, към която принадлежи. Може да допринася за целенасочеността ѝ към антикрехкост при разнообразие на персоналните очаквания; за устойчива адекватност на използваните за постигане на целите средства; за прилагане на повече конкретика в планирането на организационно-политическата работа и съобразяването му със състоянието на поведението и характера на членовете.

Репутация в самоорганизация

Политическите партии нямат различия в становищата си за запазване на партийната система. Те са единни в стремежа си да свеждат участието на обикновените избиратели в изборите до безгласно гласуване. Затова и не бързат към установяването на базов доход, което би допринесло за превръщане на повече граждани в независими избиратели. Но въвеждането на базов доход изисква и повишаване нивото на морално-политическата съзнателност на гражданите. Това изискване се отнася и до функционирането на политическа самоорганизация на избирателите.

Активни членове на избирателска самоорганизация може да бъдат хора способни на политическа артикулация на гражданските си интереси и очаквания. Членовете на партиите не са заинтересовани от такава, унищожаваща привилегиите им, способност на безпартийните. При наличието ѝ, сегашните техни игри губят ролята си. Управляващите и опозицията днес взаимно се обвиняват в съучастничество с корумпираните и взаимно се разобличават понякога. Ако опасността от разобличения ги грози еднакво, взаимно си премълчават за връзките с олигархията и реализацията на корупционни схеми. Аналогично, често се премълчава и подкупването на избиратели.

Критичността на избирателите към такива закононарушения често е трудноосъществима. Избиратели се страхуват да критикуват корупционни схеми, когато в тях са замесени техни работодатели. Не се осмеляват да участват в разобличения и подкупвани избиратели.

Членовете на избирателски самоорганизации трябва да са независими и неподкупни. Разчитащите на ходатайства от овластени не може да са последователно критични към закононарушителите. Такива хора лесно ще оставят неизпълнени и поставени им от самоорганизацията цели.

Не са достойни за членове на самоорганизация, инициатор на такава дълбока политическа промяна, продаващите гласа си по време на избори. За пример в работата за пълноправна политическа реализация на избирателите може да са хора, изпълняващи и поставените на тях задачи, и отстояващи възможностите за изява на другите членове в колективната дейност. По начало инициаторите за създаване на избирателска самоорганизация няма лесно да намират съмишленици с такава репутация.

Взаимно възпиране и поддържане

Непартийната политическа организация предполага взаимно поддържане и задържане. Защото нейното предназначение е политическата реализация на всеки човек, а обществното ни няма опит в такава дейност. Такава дейност означава състезание, политическа борба, с опитни и обединени срещу всеобщата гражданска политическа реализация политически партии. Защото партийците смятат, че само те са „политическа класа“. Затова дръзналият да иска истинска политическа реализация на всички осъзнати избиратели трудно може да се задържи на политическата сцена. Той трябва да бъде възпиран, за да не допуска несъобразени с конкретната обществена действителност искания и да бъдат колективно подкрепяни справедливите му предложения.

Членовете на избирателската самоорганизация трябва взаимно да стимулират и проверяват процеса на политическото си развитие и единно да противостоят на регресивната инерция. Кандидатите за депутати пак ще се състезават и ще се борят за право на представляващи избирателите, взаимодействащи с тях като номинирани от тях индивидуалности. Овластяването им става израз на избирателско признание за тяхната инициативност и противодействие на вредната инерция. При доминираща роля на признанието прогресира единството на избиращи и избирани. Предотвратява се нравственото падение на прибързано овластени. Защото заслуженото признание укрепва духовното единство.

Политическото единство зависи колкото от прозорливото разбиране на новите тенденции в общественото развитие, толкова и от убедителното отстояване на доказалите ролята си в демократизацията процедури. Политическият прогрес означава единение на прозиране в и съдействие за реализацията на дълбочинните тенденции на историческата необходимост. То изисква и критично възпиране на източниците на крехкост, и смело поддържане на изворите на антикрехкост в обществената ни дейност.

Депутатско взаимно стимулиране

Няма обективни фактори, спъващи сътрудничеството между депутатите от различни политически партии. А те предпочитат взаимно да се информират от парламентарната трибуна или чрез средствата за масова информация. Възможностите за обмяна на депутатски опит по такива начини са твърде ограничени. Възможно е и някои депутати, заради конкретни интереси, да се спотайват, когато на работата на техни колеги по представителство неинформираността им нанася вреди. Партийни стремежи към управлението може да спъват полезната навременна колегиална критика.

Непартийните народни представители ще са заинтересовани от своевременна критичност към техните предложения и проекти. Взаимната им допълняемост в тяхната депутатска дейност може да стимулира и политическото общуване на техните избиратели. Така българските граждани, представляващи и представлявани, ще могат да противостоят на разложителната социално-политическа инерция.

Непартийните депутати ще са заинтересовани от взаимното стимулиране на инициативността си, защото то съответства на интересите и очакванията на избирателите на всеки от тях. Иновативността и перспективността на предложенията на всеки ще способстват за по-голяма антикрехкост на обществото. Приносът на едни депутати за прецизиране на предложенията на други допринася за усъвършенстване на законодателството.

Партийната парламентарна система ограничава взаимното обогатяване на проектите. В продължение на три десетилетия у нас някои закони се преразглеждат многократно и остават далеч от адекватното съответствие на социалната ситуация в България. Това е валидно и за изборното ни законодателство. Не помогна за усъвършенстването му и цялата изборна 2021 година. Инициативността и синергийността на народното ни представителство би могло повече да стимулират не партийните парламентарни, а непартийните регионални групи на народните представители.

Стига надлъгване и самозалъгване!

Два характерни процеса за партийното общуване на първото заседание на 48-то Народно събрание. Надлъгваха се в правене на приемливи предложения за избиране на председател на 48-то ни Народно събрание. Самозалъгваха се, че отстояват легитимността на несъществуваща парламентарна демокрация.

„Потресаваща бедност – потресаващи политически разделения!“ – възкликнаха политолози. „Толкова големи са окопите, изкопани от партийните парламентарни групи, че не можем да излезем от тях“ – сподели номиниран за кандидат за председател на Народното събрание народен представител. Обсъждаха критерии за годност за длъжността председател на предлаганите кандидати. Критерий е само фактът кандидатът да е народен представител подсказа им ген. Атанасов.

Това не пречи да е предпочитан най-способният да разискря инициативността и критичността на другите народни представители. Големият ни писател Антон Дончев каза, че всеки човек е богатство. Това богатство може да сияе в парламента, ако избирателите сами са го излъчили от своята среда като най-ярка духовност сред тях, а не да избират от избраните от партиите по послушание. Взаимно преливане на енергия сред народните представители става, ако най-силно ги свързва взаимоотрицателността на техните идейни богатства. Възпроизвеждайки се в различни процеси на политическа дейност, взаимоотрицателността на техните идейно-политически състояния може да осигурява устойчивост на политическото ни развитие. За да се освободи от партийните вериги това развитие, следва номинирането на кандидатите за народни представители да става с предложение на избирателите на събрание по избиратели секции и подреждане на кандидатските листи от районни избирателски самоорганизации в съответните МИР. Без участие на Демоса в тази дейност няма парламентарна демокрация.

 

Гр. Вълчанов 

Необходимост от непартийно представителство

В съотношението избирани–избиращи непартийното представителство ще дава превес на избирателите. Независимите от партийни ръководства избраници в депутатската си роля ще остават зависими само от избирателската воля. Всеки депутат трябва да е способен да изразява потребностите, интересите, очакванията на неговите избиратели. Неговите възможности в един и същ мандат да е опора и опозиция на управляващите трябва да са равнодействащи противоположности. При депутати с такива възможности и управляващите ще се съобразяват не толкова с очакванията на хленчещите и раболепните, колкото с очакванията на работливите. Ще се преодолее безплодното надвикване между управляващи и опозиция, свеждащо ролята на народа до тази на „ням“ електорат.

Въпреки и опосредствано, избирателското участие в управлението на обществото остава изключително важно. Министрите ще се избират от парламента, но това не пречи на депутатите да изразяват избирателските мнения за тяхната работа. В резултат на обобщаването на тези мнения, всеки народен представител в края на мандата на всяко новоизбрано Народно събрание може да има собствен проектосъстав на бъдещия министерски съвет.

Ако министрите се предлагат от народните представители въз основа на преценка за резултатите от тяхната работа по време на изтеклия мандат, ще се преизбират само тези от тях, които са доказали, че са най-достойните за съответната длъжност. Ще има единство на обновление и приемственост в работата на Министерския съвет. Съставът и дейността на правителството ще се усъвършенстват. Министър-председател може да бъде най-достойният от достойните. За това е необходима раздяла с проливащата кръв по планетата партийна система на политическо представителство и управление на обществото.

Криза и необходимост

    Кризата е невъзможност за реализация на необходимост. Обществената необходимост днес е многостранна. Много нейни страни са свързани с взаимоотношенията на обществото с природата. Възникват и се преодоляват проявления на енергийна криза. Но перспективите за цялостното ѝ преодоляване остават неясни. Кризата, свързана със замърсяваната атмосфера, продължава да настъпва. Аналогично предкризисни са взаимоотношенията ни с хидросферата. Не са много съществено различни и взаимоотношенията ни с литосферата. Има заплахи за качеството на микробиота на хората. Ковидкризата продължава да ни тресе. 

        Взаимоотношенията обществено битие - обществено съзнание не са в ред по цялата планета. България е достатъчен пример за неравноправието на Демоса. Продължават да ни убеждават, че може да има демокрация без равноправен Демос. Партокрацията продължава да господства във всички органи на властта. Продължават да считат българския народ за неспособен да реализира пряка демокрация, т.е. да участва в произвеждането на конституционни референдуми, както и за неподготвен да номинира кандидатите за избиране на свои представители в органите на представителната демокрация. Така българският народ фактически е лишен от най-важните политически права. А безспорният признак за наличие на необходимото ниво на политическа култура у народа, за да участва в приемането на политически решения, е способността му сам да си извоюва тези права.

                I. КРИЗИ И РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОТИВОРЕЧИЯ

        Кризата спъва взаимодействието на противоположностите на процесите и системите. Някакво съвпадение на взаимодействието и самодвижението на противоположните страни е възможно и за разрушителните процеси, но то чезне у деградиращите системи и структури. Разрушителни процеси може да имат и положително значение за по-големите системи. Защото и гибелта има някакво място в процеса на развитието. Положително значение за обществения прогрес може да има гибелта на имащите гибелна за хуманизма роля партийно-политически съвременни структури. 

Съвпадението на разрушителното взаимодействие с разрушителното самодвижение е характерно за взаимоотношенията на балканските държави в навечерието на турските нашествия. Вътрешните раздори влияят на междудържавните отношения, а последните усилват вътрешните междуособици. Симетрията на самодвиженията на взаимодействащите системи, опосредствани от несиметрично взаимодействие, не обезпечава взаимодопълняемост между тях, ако взаимоотрицателността на състоянията им деградира. Така през XIV век между балканските държави липсва съгласувано взаимодействие. Като разрушително взаимодействие, враждуването между тях е тяхна взаимодопълняемост в процеса на взаимоподривната им дейност. А вътрешната и външна несъгласуваност е означавала, че в отделните страни е нарушена системата на политическото им самодвижение.

Съвпадението на взаимодействие и самодвижение като процес на съвпадение на взаимоунищожение и самоунищожение е особено характерно за кървавите конфликти между животни от едни и същи разновидности, видове, семейства: петли, овни, бикове, кучета и т.н. Взаимодействието между животни в такива случаи е обусловено от кризисни състояния на вътрешно самодвижение на агресивните индивиди. А неговата стимулираща роля за това самодвижение стига до неговото прекратяване или осакатяване. 

У разпадащите се единства временното съвпадение на взаимодействието и самодвижението на техните страни не се съчетава със съвпадение на тяхното самодвижение с взаимодействията им с други единства. В рамките на самите тези единства разрушителното за страните им самодвижение е резултат на несъвпадението му с едни или други страни на тяхното взаимодействие. Съвпадението на разрушителното самодвижение и разрушителното взаимодействие е едновременно и несъвпадение. Съвпадението на разрушителните процеси в държавите от фашистката ос по време на Втората световна война с влошаващото се единство на тези държави означава, че е възможно усилване на взаимопроникването на динамиката на противоположностите и с понижаването му в структурно отношение. Субстратното, структурното и функционалното взаимопроникване взаимоотричат състоянията си, но нивата и степените им не винаги съвпадат. Съвпадението на самодвижението и взаимодействието може да се осъществява и като тяхна надпревара, и да играе стимулираща самодвижението на противоположностите роля. Така от края на 70-те години, тенденцията на ускоряване на техническия прогрес от монополите надделява над тенденцията на монополитическо задържане на научно-техническия прогрес. „Задържащото растежа на производителните сили взаимодействие на монополите отслабва в следствие на усилващата конкуренция в самия монополитически сектор, за което свидетелства една от най-големите за цялата история на империализма вълни на поглъщания в края на 70-те – първата половина на 80-те години...“¹ Расте и броят на „доброволните“ сливания², поради необходимостта да се противостои по-успешно на конкурентите чрез засилване на техническата модернизация.

Понастоящем международното разделение на труда е отишло много напред. Поляризацията империи – колонии остава в миналото. Много от развиващите се страни станаха равностойни конкуренти на бившите метрополии. Страните с най-многобройно население изпревариха тези бивши метрополии по БВП и стават конкуренти на САЩ. Научно-техническият прогрес има нови центрове. Талантливи учени с международна известност има от много континенти. Първенци на международните олимпиади по математика и естественонаучните учебни дисциплини стават ученици от различни държави.

След Втората световна война процесът на интернационализация на производството се разгърна с нарастваща интензивност. Започна формиране на целящи да го регулират механизми. Но, може би, тяхната роля е не толкова регулираща, колкото стимулираща.

В бившите европейски социалистически страни имаше много регулиращи органи. Те предизвикваха много противоречия, които повече пречеха на развитието на производителните сили, отколкото да способстват за него разрешавайки се като възпроизвеждане в нови, стимулиращи производството състояния. Партийното ръководство на народното стопанство стимулираше повече послушанието, отколкото предприемчивостта.

Министерства и ведомства работеха предимно за удовлетворяване на ведомствените си интереси. Те планираха и сами проектираха, сами на себе си плащаха. Отчитаха се пред партията-ръководителка, но най-често пред нейните представители в самите ведомства и ръководствата на предприятията. А в тези ведомства и ръководства бяха те самите.

Самоотчетите, самоконтролът, самовзискателността не са лоши неща. Но за да ги осъществяват ефикасно хората трябва да могат да противостоят на себе си. Самопротивостоенето се усвоява в процеса на взаимоотрицанията на собствените състояния и състоянията на другите. Мнението на Б. Паскал, че можеш да се опираш само на съпротивяващото се е валидно и за обществените процеси и отношения. А на партията-ръководителка дълго време нямаше достойни свои противоположности. Такива липсват и на съвременната партокрация.

* * *

Липсата на своя противоположност на процесите, системите, субстратите, структурите, функциите и подобните на тях същностни определености води до тяхна гибелна или спъваща развитието им самоотрицателност, поради невъзможност да се разрешава като възпроизвеждане фундаменталното им противоречие между изменчивост и устойчивост. Защото устойчивото функциониране на процесите и системите предполага ритмично разрешаване на определящите същността им противоречия като възпроизвеждане в необходими нови състояния. Разрешаването на същностните им противоречия като възпроизвеждане е естествено-историческа необходимост и за обществените системи и подсистеми.

Необходимостта се осъществява сред реализация на множества случайности. Наложителността да се разрешава противоречие, като проявление на обективна необходимост, е във взаимоотрицателността на осъществяващото се изменение на единството на неговите страни и тенденциите у тези страни на противоречивото единство към запазване на качеството му. Тенденциите към съхранение на единството на страните на противоречието се основават на инерцията на преминаването на тяхното самодвижение във взаимодействие между тях и обратно. Инерцията на преминаването на взаимодействието на противоположните страни в тяхно самодвижение и обратно се взаимопрониква с възпроизвеждащата се взаимоотрицателност на състоянията на тяхното единство и на обкръжаващата го среда.

От взаимното проникване на взаимоотрицателността и самоотрицателността на противоположностите произтича неделимостта на двете страни на прогреса – взаимоотрицание на състоянията и саморазвитие чрез отрицание на отрицанието. Възпроизвеждащата се взаимоотрицателност на противоречивото единство със средата поражда наложителност от разрешаване на противоречието между страните на това единство като възпроизвеждане до изчерпването на взаимоотрицателността и взаимопроникването на тези страни. Тогава става наложително разрешаването на даденото противоречие като преодоляване и настъпва необходима за развитието гибел на единството на страните му.

Възможно е единен, неделим, процес да реализират едновременно две необходимости: за разрешаване като възпроизвеждане на противоречие – обща същност и за разрешаване като преодоляване на противоречие – проявление на обща същност. В такъв единен процес на разрешаване на противоречия на две нива – като възпроизвеждане и преодоляване – може равностойно и пълноценно да се реализират двете страни на развитието – отрицание и приемственост. В различни степени и съотношения тези страни на развитието се реализират постоянно. В един или друг процес на разрешаване на противоречие – обща същност като възпроизвеждане може да се реализира разрешаване като преодоляване не на цялостен вид противоречие – проявление, а само на разновидност. В реализацията на раздвоеността на същността на общо и особено може да остават недостатъчно проявени различни междинни степени на общност. Приемствеността може да е както в реализацията на разрешаването на дадено противоречие – обща същност като възпроизвеждане в ново състояние, така и в запазването, утвърждаването и увеличаването на възможностите за по-нататъшно такова разрешаване на това противоречие. От нивото на възпроизвеждане на тези възможности зависи устойчивостта и антикрехкостта на определяните от даденото противоречие същности, структури, системи. У прогресиращата система трябва да се запазват носителите и определителите на достигнатото от нея в предходното ѝ състояние ниво на развитие и възможностите за по-нататъшното ѝ възпроизвеждане на по-високи и прогресиращи нива.

Липсва прогресиращо развитие на съвременната политическа система. В нея няма синергийно разрешаване на противоречията между представляваните и представляващите ги в органите на държавната власт. Политическият процес не е единство на взаимодействие и саморазвитие на тези две подсистеми. Защото партийците си въобразяват, че само те са достойни и могат да артикулират интересите на безпартийните избиратели. Затова политическият процес не притежава необходимата непрекъснатост, съответстваща на непрекъснато съзнателно отношение на хората към обществено-историческата необходимост. Така пренебрежителното отношение на множества хора към политиката има тежки социално-политически следствия. Това пренебрежително отношение не може да се преодолее при съществащото ограбване на политическите права на безпартийните избиратели от партиите.

Човекът е в необходимо взаимоотношение с развитието на обществената действителност и необходимостта от синергийност в процеса на участието на хората в разрешаването на обществени противоречия. Развитието в съответствие с тази необходимост предполага масова активност в процеса на разпредметяването на трудовата дейност и разнообразие на познавателната реализация на човешката активност. Тогава е възможно действителното съзнателно участие на гражданите в политическия процес. Така може да се осъществява взаимопроникване на процесите на приемане на политически решения и индивидуалните въздействия върху реализацията на обществената необходимост. То включва взаимно духовно, политидейно обогатяване и на избирателите, а не само на избраните.

Необходимо е човек да се основава на резултатите от разпредметяващата действителността познавателна дейност, осъществена от неговите предшественици и осъществявана от съвременниците му. Участието на човека в политическия процес трябва да е продължение и едновременно реализация на инобитието на политическата дейност на предците му. Той трябва да участва в синтезирането на резултатите от интерпретациите на иновациите в процесите на общуването на хората и да се възпроизвежда в общественото развитие и като политическо същество. Това означава сам да прави предложения за произвеждане на референдуми. Означава и да прави предложения за номиниране на кандидати за включване в листите за избиране на народни представители и съветници.

                II. КАТЕГОРИИ – ПРОТИВОРЕЧИВОСТ – НЕОБХОДИМОСТ

Действителността е неизброима безкрайност от разрешаващи се противоречия, а необходимостта – обективно изискване, наложителност за разрешаване на противоречия. Човекът е действителен, истински, доколкото участва в процеси на разрешаване на обществени противоречия – външни или вътрешни за обществото. Когато участва в избори или референдуми той трябва да изхожда от изискването да способства за успеха на обществото в такива процеси на разрешаване.

Само от описание на факти не може да бъде изведено правило за правилно поведение или приемане на необходими решения за обществено действие. А допускането на включване на желани цели в предпоставките на изводи прави възможно извличането на всякакви заключения, включая нормативни правила, от тях. Трябва да се различават необходимите от само възможните начини за постигане на дадени резултати. Необходимите начини на действие и поведение се селектират, както в зависимост от тяхната ефективност, така и в зависимост от степента на тяхната благоприятност за функционирането на групата или общността като цяло. „Причината, поради която отделни членове на групата правят определени неща по определен начин, често пъти не е защото само по този начин ще постигнат желаното, а защото само ако действат по този начин ще може да се запази редът в групата, който осигурява резултатността на техните индивидуални действия...“³ Групата продължава съществуването си, защото членовете ѝ са развили и предават на следващите поколения необходими за устойчивото ѝ функциониране начини на поведение.

Разбирането на необходимостта от съблюдаване на общностни правила се взаимообуславя с желанието да функционира и се запазва самата общност. Функционирането на взаимната подкрепа на хората укрепва прогресивната взаимоотрицателност на състоянията им и увеличава степента на взаимно проникване на техните мисли и емпатия. Тази взаимна подкрепа е способна да функционира в необходима взаимоотрицателност със състоянията и на законодателната, и на изпълнителната власт. Тази способност предполага независими от индивидуалните цели на хората правила на поведение. Предназначението на правилата за приложение към неопределен брой случаи оставя възможности за неограничено общуване, многостранно развитие и разнообразна реализация на способностите на всички.

Правото е не само възвишена в закон политика на господстващата класа. В значителна степен то е воля и на цялата съвкупност от хора, предпочитаща общностното функциониране. То включва не само класови, но и общочовешки принципи. Принципи на правото и правила на поведение произтичат от обществена необходимост. „Необходимостта да се съхрани редът, който никой не е създал, но който се нарушава от определени видове поведение, е наложила да се определят тези видове поведение, за да се потискат“.⁴

Законодателството може да способства за потискане на нарушаващи реда видове поведение. Спонтанният процес на развитие на регулацията може да се отклонява в нежелани насоки. Законодателството остава постоянно необходимо и за изискващо се бързо приспособяване на правото към ситуации, следващи ускорени и по-цялостно обновяващи обществото процеси. За да изпълнява истинската функция на правото като насочващо очакванията, преди да се прилага, осъществяваното законодателство трябва достатъчно на време да се оповестява и изчерпателно да се обяснява. Исторически е трудно разграничаването на правилата за управление от универсалните правила за поведение.

Убедителността на законодателните решения зависи и от степента на тяхното съвпадение със съдържанието на всеобщи правила за справедливо поведение. А в хода на историческото развитие общественото мнение и законодателството не само се взаимопроникват, но и взаимно се ограничават. Степента на тяхното взаимно ограничаване зависи от нивото на взаимопроникването им.

Произтичащата от мнението върховна власт може да контролира цялата произтичаща от него позитивна власт. Това става чрез подкрепа само на определени форми на упражняване на позитивната власт. Но за това са необходими адекватни на обществената необходимост форми на изразяване на мнението-власт. Необходимо е повишаване на степента на взаимопроникване на функционирането на мнението-власт и на законодателната власт.

Имайки очаквания за поведението на другите хора, в общността на спонтанния ред човек може с успех да изпълнява плановете си. Възможно е при спазване на определени общовалидни правила от хората. Хората възприемат тези правила като основаващи се на разпространено общоприето правилно мнение. На тяхното признаване се основава властта да се законодателства и съвпадението на общественото мнение с тях ограничава тази власт. Като схващания за справедливост и чест те може да свързват значителни групи от хора. Така те могат да бъдат налагани като действени изисквания към поведението на хората от такива групи. Установяването на фактическата им роля за формирането на ред в действията на хората предшества тяхното целенасочено налагане. Нивото на разбирането им може да е различно, но влияе на функционирането и устойчивостта на обществото. От него зависят и усилията за усъвършенстване на системата на спазваните правила.

Обичаите пораждат ръководещи действията на хората очаквания. Като задължителни се приемат процедурите, на спазването на които хората разчитат за успех на дейността им. Осъществяването на очакванията, осигурявано от обичаите не зависи от волята на отделния участник в него. „Ако стане нужда да се намеси независим съдия, то е, защото този човек трябва да реши казуса, както всеки друг по което и да е време и на което и да е място и по начин, който да задоволи очакванията на всеки човек в подобно положение, намиращ се сред хора, които не познава лично“.⁵

* * *

Правото трябва да се основава на взаимопроникването на изискванията за индивидуална свобода и изискванията за свобода на обществото. То следва да отразява действителността на обществените отношения, да се съобразява с разкриваната им същност и да изразява произтичащата от тях необходимост. Трите двойки категории – действителност и възможност, същност и явление, необходимост и случайност – са неразривно свързани не само помежду си, а и с отношението качество-количество.

Действителността е неделимо свързана не само с възможността и явленията, а и със случайността. Тя е неизброима безкрайност от противоречия. Противоречията дотолкова се осъществяват, доколкото се разрешават (Х. Батишчев). С течение на времето вероятността на възможните изходи от разрешаването им се изменя. Изменят се съотношенията между необходимите и случайни процеси, и между самите случайни процеси. Всяка случайност е случайност, доколкото противостои на някаква необходимост и на всяка необходимост противостоят съвкупности от случайности. Една от тях играе роля на своя противоположност на съответната необходимост като необходимост. Защото и всяка необходимост е и случайност по отношение на други необходимости. На измененията на съотношенията на случайните процеси съответстват еволюции на последователните събития.

Начините на осъществяване на човешката дейност зависят от включените в познанието за тях дози случайности. Стечението на влияещите върху дадено събитие случайни процеси се реализира по много неповторими начини. Различни са и наложителността на разрешаването на противоречията на участващите в реализацията на дадено събитие процеси, и влиянието на тези процеси върху разрешаването на определящото тази реализация противоречие. Определянето на нивото и характера на стечението и сливането на необходимостта на определящия събитието процес с дадено множество преплитащи се с нея случайности предполага конкретен подход. Защото и броят на сливащите се с необходимостта случайни процеси, и структурата на тяхното множество се изменят.

В различни нива на преплитане на реализациите на едни или други необходимости случайностите се реализират в различни съотношения на несъвместимост и съвпадения. Тези съотношения определят формите на процесите, системите, явленията. Случайното за един процес може да е много необходимо за друг.

Многомерните системи и процеси включват много съществено-необходими връзки и причинно-следствени зависимости. Развиват се с разрешаването на противоречията между страни на множества техни разностепенни единения и раздвоения. „Колкото по-високо е измерението или колкото по-висок е броят на възможните взаимодействия, толкова по-непропорционално трудно е да се разбере макрото чрез микрото, общото чрез простите единици...“⁶

Според Н. Талеб, едно допълнително измерение може да увеличава многократно сложността. Увеличава ролята на случайността всяка възможност за възникване на допълнителни противоречия. Тогава постигането на свободата се свързва с поемането на повече рискове. А и тероризмът е свързан с много рискове, но възможностите за борба с него не са неограничени.

Възможността е разрешимост на противоречие. Невъзможността – неразрешимост. Без разрешимост и разрешаване на противоречия действителността е неподвижна, неосъществена, незначителна. Такава действителност е същинско небитие. Истинската действителност е пълна с разрешаващи се противоречия. Неразрешимостта на противоречието е източник и признак на криза на определяните от него процес или система.

Противоречивата връзка, взаимното проникване на противоположностите е положителна същност на противоречивото единство, процеса, системата, структурата. Тя възниква в процеси на раздвояване или сдвояване и състоянията ѝ се отричат едно друго. При разрешаването на противоречието може да се възпроизвежда в поредно друго състояние. Това е възможно докато съществува негативността на единството на двете противоположни страни, докато функционира тяхната взаимоотрицателност, т.е. докато стане наложително разрешаването на противоречието между взаимопроникващите се страни като преодоляване. Дълбоката същност на противоречивите единства е в съвпадението на взаимоотрицателността и взаимопроникването на противоположностите. То е собствена негативност на формите на тяхното проявление, необходима отрицателност на техните състояния.

Смяната на състоянията на обществената същност е трудно осъществима в нейната цялостност. Смяната на състоянията на основните страни на отношението между необходимостта и свободата не се осъществява досега едновременно. Доколко това ще е възможно в бъдещето е трудно да се предвиди. По-важното е хората да осъзнават необходимата степен на собственото им участие в тези процеси. За различните процеси тя е различна.

Когато хората не са осъзнали различните страни на цялостността на противоречивата обществена същност и не осъзнават своевременно наложителността да се разрешават противоречия на обществената система, както и съответните изисквания за възможна и необходима тяхна роля в разрешаването им, те се отчуждават от развитието на обществено-историческата необходимост и тази необходимост се налага над тях като чужда сила, сходна с икономическата експлоатация. Доколкото става дума за необходимостта на общественото развитие в неговата цялостност като единен процес, политическото отчуждение на хората става не-свобода за тях в не по-малка степен, отколкото икономическото. Отчуждението от политическата необходимост спъва развитието на единството на взаимоотрицателността и взаимното проникване на най-съществените противоположности на цялостния обществен процес. Така ще бъде докато партиите лишават обикновените избиратели от най-значими техни политически права. Партийци считат уличните протести против действия на изпълнителната власт за върховно проявление на демокрацията. С такова ниво на политическа култура не може да достигнем необходимото ниво на взаимоотрицателност на състоянията на овластяващите и овластяваните и необходимата степен на взаимопроникване на своите една на друга противоположности – представлявани-представляващи и управлявани-управляващи.

* * *

Разбирането на необходимостта предполага разбиране на същността. Категорията „същност“ е своя противоположност на категорията „явление“, но взаимопроникването на страните на определящото същността противоречие в голяма степен определя и функционалните отношения на взаимоотрицателност между състоянията на противоположните страни на действителността, отразявани от другите философски двойки – категории. Същността е преди всичко в неразделността на взаимоотрицателността и взаимното проникване на своите една на друга противоположни страни на определящото процеса, системата, структурата противоречие. Ставащата и устойчиво съществуваща същност се основава на постоянно разрешаване на това противоречие като възпроизвеждане. Доколкото в процеса на разрешаването си противоречието е то и същевременно не е то, определяната от него по-малко дълбока от най-дълбоката същност на този процес или тази система след всяко разрешаване като възпроизвеждане е с някои признаци различна от предшественицата ѝ в предходното състояние на противоречието. Тази по-малко дълбока същност има изменящи с нещо и състоянието на най-дълбоката същност на противоречивия процес признаци.

Тъй като всяко състояние на противоречията, процесите и системите минава през свои по-частни състояния и проявления и на по-малко дълбоката същност, разрешаването на противоречията като възпроизвеждане има различни дълбини и може да се разглежда като постоянен процес. В различните съществено-необходими проявления на дълбокосъщностните противоречия може едновременно да се различават нива на разрешаване и като възпроизвеждане, и като преодоляване. Затова разграничаването на същността и явлението е относително.

В процесите на разрешаване на противоречията като възпроизвеждане се изменят както взаимоотричащите състоянията си страни на противоречието, така и съотношенията на тяхната самоотрицателност. Непрекъснато възпроизвеждатащата се самоотрицателност на противоположните страни и цялостния противоречив процес на взаимоотрицанието на състоянията им е обективна необходимост на развитието на определяните от противоречията системи и тяхното взаимодействие с обкръжаващата ги среда. Вътрешната за системата необходимост произтича от наложителност на разрешаването на съществените вътрешни за нея противоречия, свързани в цялостен източник на нейното самодвижение, и с процесите на разрешаване на определящото го противоречие.

Системата, състояща се от големи подсистеми на множества свързани многообразно елементи, подобна на обществената, има много нива на необходимост и на разрешаване на противоречията. Същностна обществена връзка в процесите на разрешаването на вътрешните и външни противоречия на обществото е човешката същност на хората. Противоречивата обществена взаимовръзка се възпроизвежда с възпроизводството на живота на хората.

Връзката на необходимостта със случайността води до взаимоотношения с всичко, което може да окаже някакво влияние върху процеса на разрешаването или неразрешимостта на противоречието, пораждащо необходимостта. Необходимостта произтича от взаимоотрицателността на състоянията на противоположните страни, водеща до наложително разрешаване. Взаимоотрицателността на своите една на друга противоположности може, възпроизвеждайки се, да възпроизвежда процеса на развитието на противоречивото единство. При нарушено взаимодействие на противоположните страни, тя може да спъва цялостното развитие на тяхното единство. При липса на необходими нива на взаимно проникване на тези страни, тя може да чезне.

При разрешаването на противоречие потребител-производител като възпроизвеждане взаимоотрицателността на техните състояния може да се усилва. Това може да става и при нарастване на обективните им потребности и интензивността на техните взаимоотношения. Взаимоотрицателността на техните състояния може да се задълбочава при повишаване на степента на взаимно проникване на техните схващания за собствените им интереси и възгледите им за съответните обществени интереси и потребности.

Случайността произтича от влияние и се реализира като въздействие на стечението на много процеси на разрешаване на противоречия върху даден процес на възникване на наложителност от разрешаване и процеса на самото разрешаване на определено противоречие. Тя влияе и на неосъзнавано и на осъзнавано от хората протичане на разрешаване. Съзнателно съединяване на противоположни страни и съзнателно способствуване за разрешаване на противоречия може да допринася за по-голямо съвпадение на личностната и обществената необходимост и на реализациите им.

Към такова съвпадение трябва да са целенасочени правната регулация, държавните стимулации и прилагането на политически средства за реализация на пряка демокрация. За постигането на такава целенасоченост, държавата трябва да осигури публична чуваемост за гласовете и предложенията на всички свои граждани. Тогава гражданинът може да не забравя своя дълг за лично участие в усъвършенствуването на държавната организация. При такава гражданска целенасоченост мъглявината „гражданско общество“ ще е по-малко непрогледна. Ще има по-съгласувана целенасоченост на обществените структури. Възможният хаос в проявлението на гражданската инициативност ще е по-поносим. Ще е по-възможна и приемствеността в нейната реализация. Политическата свобода може и да слезе някога на Земята. Но без право на номинации на кандидатури за избиране в органите на представителна демокрация и на участие в конституционни референдуми думите „народ-суверен“ и „демокрация“ нямат съществено съдържание.

 

Сатой Чатой

 

 

Позовавания

1. Е. Примаков, „Капитализм во взаимосвязанном мире“, ж. „Комунист“, Издтаельство ЦК КПСС „Правда“, Москва, 1987, Но 13, стр. 103

2. Вж. пак там

3. Фридрих А. Хайек, „Право, законодателство и свобода“, Том I – „Правни норми и правов ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996, стр. 97

4. Пак там, стр. 105

5. Пак там, стр. 115

6. Насим Никълъс Талеб, „Да заложиш своята кожа“, „Бук травъл“ ЕООД, София, 2019, стр. 124

 

АПЕЛ към президента на република България Румен Радев

Уважаеми господин президент, ние, български граждани, предлагаме: Не да се окайваме, че турците са ни изпреварили с мирните си инициативи, както правят някои партийци, а като признаем своевременната им инициативност, да взаимодействаме с тях. Молим Ви да предложите на президентите на петте съседни на България държави да отправите общ призив към ръководителите на воюващите страни в Украйна да започнат преговори за мир. Нека ръководителите на тези страни сами да преценят коя от шестте наши балкански държави с домакинството си ще даде най-силен тласък на стремежа им към споразумяване. Време е да свалим етикета на нашия полуостров „Барутен погреб на Европа“. Естествено е населението на държавите от полуострова – родина на олимпиадите – да понесе знамето на мирното бъдеще на планетата Земя. Ако някоя от балканските държави откаже да подкрепи устрема ни към постигането на тази цел, нейният отказ не би могъл да ни обезсърчи.

 

Тридесет и трима български граждани

Политологическа нищета

В преценките на някои наши политолози за произведените на 2.10.2022 г. парламентарни избори гласувалите с „не подкрепям никого“ избиратели са само допълнение към категорията „негласували“. Може да отчетем някакъв напредък у тях в сравнение с техни колеги, които преди четвърт век считаха пускащите празен плик в кутията за бюлетини „по-глупави“ от неотиващите до изборните урни. Но и такова смиляване към неудовлетворените от партийните кандидатски листи избиратели е логически неприемливо.

Може да не отиваш да гласуваш по различни причини: болест, заетост, мързел, предпочитание към игра на карти, весели компании и други. Но повечето от тях са преодолими. Може да не искаш да поощряваш партийни фанатици или кариеристи. Може да споделяш разбирането, че е недостойно да се задоволяваш с избор от избора на други. Може да си недоволен от фактическото ни лишаване от право на участие в номинирането на кандидати за представляващи ни в органите на държавната власт и в конституционни референдуми. Обаче, включая последното, такива оправдания доказват примиряване със собственото ни неравноправие.

Гласуването с „не подкрепям никого“ от представените в партийните листи кандидати е характерно за истинските личности. Така гласуващите се осмеляват да противостоят на вредната политическа инерция и корупция. Удвояването на броя на техните гласове на изборите, произведени на втори октомври ни вдъхва искрица надежда за преодоляване на спъващата развитието ни настояща социална инерция. 

 

„Тя танцува само едно лято“!

Имаше преди повече от половин век такова художествено произведение и представление. Мнозина още го помнят. И възпроизвеждат чувството си на удовлетворение от него.

Партията „Има такъв народ“ се прочу през лятото на 2021 година. От „Няма такава държава!“ създателите ѝ стигнаха до идеята за необходимост от президентска държава. Така те възкресиха ненамерилия достатъчна подкрепа замисъл на втория президент на България за президентска демокрация у нас.

Мисля, че е по-важно да стигнем до демокрация и тогава да мислим за нейната модификация. Няма защо да плагиатстваме от конституциите на големи държави като САЩ, Руската федерация или Полша. Достатъчно е плагиатството ни от държава по-близка по мащаби до нашите като Белгия. Резултатите от него днес са очевидни. Ако партията „Има такъв народ“ не повтори парламентарния си танц от лято 2021, може и нейните членове да се позамислят не толкова за президентските права, а повече за нашите собствени.

 

П. Папийски

За предсрочните избори

От работата на избираните зависи спестяването на разходи за извънредни избори. Предсрочни избори предизвикват: лоша работа на избраните; желание на мнозинството в органите на властта да бъде по-голямо; липса на мнозинство; непомерно пораснало самочувствие на опозицията. Предсрочните избори може временно да снемат натрупано политическо напрежение, но не водят до трайно разрешаване на противоречията. С предсрочни избори не се издига висотата на изборния процес. Те могат частично да подобряват или да влошават състава на избраните. Реализират вредна взаимоотрицателността на редовността и цикличността. Взаимното им възпроизвеждане се нивелира до случайни съвпадения.

 

Предсрочните избори може временно да предизвикат интерес към необходимост от социалнo-политическа промяна. Но устойчивата тенденция на изменението на избирателската активност е спад. Най-лесно приложимо от управлението средство за противодействие на този спад е увеличаването на изборните разходи. Увеличават се разходите: за „разкрасяване“ и разгласяване на описания на „достойнства“ на партийни кандидати; за експониране на нагледни материални и налични резултати; за прикриване на провали в работата, нa връзки с компрометирани личности; за тиражиране на твърдения, обясняващи неизпълнението на обещания с повлияли на работата външни фактори.

 

Партийни функционери и политолози не спират да тиражират манипулационни твърдения за потребност от партийна артикулация на интересите на големи обществени групи. Разностранно поддържани и издържани, многобройни медии се поставят в услуга на пропагандирането на партийните заслуги, интереси, каузи, платформи. Оправдава се получаването на значителни партийни субсидии. Съвременната парадоксална социална ситуация изисква от властващите и техните глашатаи постоянни усилия за оправдаване с обективни фактори. 

Сатой Чатой, Из "Противоречивост и плурализъм", 2017

Партийна и демократична интелектуална нагласа

Партийците функционират политически с нагласата, че партията им трябва да управлява държавата. Членове на управляващи партии смятат, че може и трябва да се разпореждат на всички нива и във всички звена на държавната структура. Партийното монополизиране на политическата дейност ги кара да мислят, че са отговорни за артикулацията на всички нейни актуални проблеми. Надяват се, че могат да предотвратят всички неблагополучия в нея. Но избягването на неуспехите в тяхната дейност много често предизвиква нарушения на реда в дейността на други. Стараейки се да премахват източниците на недоволство на някои групи, често водят до спазване на неподходящи правила. Партийният ред у нас нееднократно стига до безпорядък.

Понякога завистта на някои партийци води и до предизвикване на нелигитимно недоволство. А може да възниква недоволство, пораждано от процеси, които е невъзможно да се предотвратяват. Тогава всички звена на политическата система трябва способстват за неговото преодоляване чрез разясняване на ролята на обективните фактори, обуславящи конкретната ситуация. Обаче много партийци не се включват в такава разяснителна дейност. Надяват се кризисната ситуация да лиши техните политически противници от подкрепата на избирателите. Партийната конкуренция може да е полезна като надпревара за най-близка до истината интерпретация на политическата необходимост, но може и да е много вредна като източник на нагласа към задоволство от политическата дискредитация на конкурентите.

Издигнатите от избирателите представляващи нямат никаква заинтересованост от провал на други депутати. Те за заинтересовани от общия успех, защото общият успех е полезен за хората от всички избирателни райони. Те са заинтересовани от високата оценка на избирателите за депутатската им дейност до края на мандата им.

Партократично възпроизвеждане на неравноправието

Понастоящем формално кредиторите и работодателите нямат повече политически права от другите граждани. Но неравнопоставеността от миналото продължава да съществува. Справедливостта изисква осъществяваните сделки да са честни, но не определя на никого с кого да сключва сделки. Намирането на работа може да прави хората зависими. Независимо от очакванията, резултатите от една справедлива сделка може да облагодетелстват едната страна и да са неблагоприятни за другата. Такива резултати не са основание за ограничаване на правото за сключване на сделки. Но в стремежа към „социална справедливост“ се допуска отношение към собственост на граждани като към обект на администриране. Целят се определени резултати за някои групи. А законодателните органи понякога гласуват подобни закони както намерят за добре. Така координиращото индивидуалното поведение частно право се измества от публично право на администрацията и подчинението. Стават по-лесно преодолими ограниченията на правомощията на представителните органи. Улеснява се осъществяването на различни корупционни схеми.

Средства за регулация отново стават средства за дискриминация. Ако по-рано дискриминацията е била налагана от собственици и имащи по-голямо влияение сред законодателите и управляващите съсловни групи или прослойки, днес тя се налага чрез властта на партокрацията. Партокрацията определя: кои ще ни представляват в общинските съвети; кои ще са кандидати за наши народни представители; кои ще са представители на парламентарните групи в комисиите на Народното събрание; кои ще са министри и други администратори. Неравноправието не може да се възпроизвежда така, ако всеки депутат представлява само гражданите от неговия избирателен район.

Избирателски политвопли

Човешкото единство предполага мнения за необходимостта, събираща хората, търсещи взаимността и общоприемливи решения на всички, избрани в Агората.

Събират се хората и обменят мнения, а от решенията лъхват очаквания, надежди, копнения, внятни направления към достъпни цели. Устрем – без оплаквания.

Цели, за да достигат – решения изпълняват и се трудят умело решаващите сами. Отговорност внедрява правото да решават. Заради правото човек може да се промени.

Човешкото доверие окрилява човека: да полети след мечти, колективни проекти; да дерзае неспирно, да прокарва пътеки, ковящ събитията с други дейни субекти.

Такъв ли е зрял светът, който днес откриваме, преди ний да открием и самите себе си? Дали в дълбоката необходимост вникваме? Имаме ли към нея тунели открехнати?

Да не чезнем по пътя, да вървим изправени! Да не търсим все някой политически пастир, навлезли в новия век морално разхлабени – блудни, нечуваеми, тичащи подир кумир.

Знаем ли смисъла на права политически? Търпим повече от век народно безправие. Хем сме пренебрегнати, хем без дух критически. За партийни лидери вдигаме наздравици.

Така продължават да не ни питат и чуват на конституционни политреферендуми. Мислят за кариери управленски и плуват в политически води злокобни, замътени.

* * *

Необходимостта е с множество дълбини – разнообразни нива, с множества уникати. Приближаването им минава през стръмнини с дела неоформени и полуфабрикати.

Източник на световна красота е конфликтът между изменчивостта и устойчивостта ни, всеки да е активен и дълбоко проникнат с мисли за власт народна и суверенността ни.

Недокръстени власти да не ни разпознават за електорат в тяхна овластяваща дейност – действията им към власт да не се устремяват зарад безразличие и духовна ни бедност.

Равнодействието на противоположности не се установява с партръководители и правограбители с щури отговорности, групи от кризогенни наши „представители“.

А политическото наше равноправие е недостижимо при днешната ни система, и заради недогледана Конституция, плод на недомислени партиидеологии.

Крайно необходимо е политическото равноправие между представлявани хора и представляващите, в едно с критическото дружно отношение и в голяма умора.

А трудоспособните да политпрограмират нямат клеймо „партийност“. Всички номинирани за държавни органи да се кандидатират, трябва да са таланти, за да са избирани.

Ако не са готови за това през мандата и не могат самите да предлагат собствена проектопрограма, им трябват самоотводи. Търсят се проекти за бъдещи социуми.

Най-добрите проекти и най-добрите синтези на добрите ще чуем от свои предложени, доказани в работа като добри стратези и в труда им мечти да са трайно заложени.

Тези номинации правят избиратели – субекти на процеса на номинирането, със способност да бъдат мисловни двигатели, когато преходите напред са минирани.

I. ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА И ДЕФИЦИТ НА ОРГАНИЗИРАНОСТ

 

Противоречия са източник на процеси, движещи системите – природни, обществени. Тяхното устойчиво развитие зависи: от разрешимостта им; колко са съществени?

Противоречията са на различни нива с конкретната си същност – точно определена. Имат разнообразни основи, дълбочина, противоположности – взаимно раздвоени.

Разрешавайки се, чрез възпроизвеждането си те стават вътрешна и същностната връзка на процесуалните главни състояния, осмисляни от хора – мислители и дръзки.

Духът сам е питаещ противоречията. Толкова силен – може и да ги разрешава. Това е истинското важно доказателство, че в дълбочината им и добре ги познава.

Но в множество призиви – зов да се разрешават се крие стремление – вик да се забраняват. Разрешаването им някои го тълкуват като отчисляване – „вече не съществуват“!

А противоречиво самоотношение на деец към себе си бива и евристичен процес – разрешаване на противоречие, включващ и самопротест, крут отговор критичен.

Съ-битието „хора, овластяващи други и овластените от тях, представляващи ги“ при резонансна връзка избиращи-избрани е съ-битиен процес, усилващ прогреса.

Времеединение, взаимна емпатия, синергийностна сфера на действена субектност – представителство яко, пряка демокрация, законосъобразност, управленска коректност.

* * *

Овластяващите и от тях овластявани са раздвоенията с много измерения. Включват закостенялост институционална, оправдавана с разни цели, намерения.

Страхливите партийци, предвидливо скарани с евристически процес на възпроизвеждане на противоречия, не щат да са вкарвани дори само в подобни размисли, в обсъждане.

А гражданските права изискват обсъждане. И приоритетът им пред националните – техният приоритет е не по-малко важен с овластителна роля, без кражби – фаталните.

Институциите ни, твърде закостенели, пазят политически права – привилегии, на партийни членове, твърде опротивели, и на маршируващи с партийните легии.

Свободата е осъзната необходимост и право на ползване на всички случайности. Такова ползване е лично невъзможно, но трябва да е правно ясно – без потайности.

Свободата се постига чрез разрешаването на противоречия съзнателно, разумно. Противоречието – душа жива, движеща и победоносна, мир – систематизуван.

Разрешаването му – върховно свидетелство за могъщество на мисловната способност, намираща на време важни доказателства, постигани редовно с научна адекватност.

А животът си върви, но без равноправие – душите опустоши на мнозинство граждани и нравите накърни в днешно православие – дълбоко прониквали, с вяра насаждани.

* * *

Дефицитите много: екологически и икономически; след тях политически и нравствен. Грози ни още и по-дълбок дефицит на организираност – възлов, стратегически.

Партийната система с тормоз функционира. Не е демократична, а е партократична. Тя политическия ни разум ерозира. Необходимостта ни не проблематизира.

Въображението тъй не уважаваме и неговите трепети често подценяваме. Сраснати с партийни формообразувания, вечен хуманен пламък гасим в отчаяние.

Обладан от боязън става редовият ни гражданин в изкуствена среда образована; като звяр окован днес здраво в противоречията на потискаща духа политдемагогия.

Искат го безразличен към всички партийни мизерии; с готовност да отива в ъгъла; да се включва по-често в протестите стихийно и сам да се навира на партии в пъкъла. Искат да спазва стандарт в режим електорален; в борбата с несистемни нивга да не пасува; да поддържа девиза на партии централен: „Народ в опозиция да не съществува!“.

Противоречивостта в политиката шества с липса на знания за противоречия. Така системата си важен акцент премества: самоотрицателност до безсъдържателност.

Властта се измъква от обществения контрол с безконтролен монопол в политическата власт. С формална ротация – постоянен произвол партийците отдавна доказаха: не са в час!

Прикрива се липсата на партийна надеждност за обществен напредък, за пълноценен живот. Безполезни в бъдеще – партиите подвеждат много поколения и не на един народ.

Партийната система спъва общуването на избирателите: обогатяване на духовната способност ведно с добруването, политическа мисъл – свое достояние.

Партийните системи са проклети окови, нивелиращи крайно индивидуалността; на отчуждението подавящи я сили, лишаващи я и от знак на отговорността.

Опитват се да спират движението далеч надхвърлящо начини за тяхно избавление от императивите на необходимостта и да бъде доходно всяко управление.

Всяка необходимост е противоречива. Партийната не води до прогрес в обществото. Развитието с нея не ражда устойчивост без политприродата да движи съществата.

Икономическата динамика се мени. Тя прогресира с процес „ресубективиране“ на труда и повече потребности времеви, и индивидуални ритми активирани.

Сфера на възможности за организация ни открива простор за прогрес на субектността в обществения процес и реализация на проекти за самоорганизираността.

С по-високото ниво на динамизация на човешките сили и работоспособност, с по-високото ниво на субектна действеност – към политически прогрес, дееспособност.

II. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ И СМИСЪЛ

 

В държавата ни самоорганизацията на избирателите е особено трудна. Трудна е институционализацията на сдружение с явна избирателска будност.

Бдителност се налага на хора, избиращи съзерцателите на историческата ни необходимост в едно с идейните лидери, съчетаващи с нея и политиката ни.

Стихийните промени ни сполитат често. Често ни връхлитат възможности за избор. Ускоряващи се днес обществени процеси се заплитат с избора на нов организатор.

Често се отдаваме ний на съзерцание, стоварвайки трудността на организатора. Той преодолява всички „разстояния“, а за нас остава ролята на политконсуматори.

Организираните могат да отстояват общите интереси, ако се съблюдават демократични норми в предотвратяването на келепир и алчност чрез овластяването.

Народът ни няма стил сам да ги откроява организаторските таланти, да ги следва. Катастрофално вече цял век се наранява щом самозван „елит“ талантите преследва.

Организационен талант в действие смее същностните сили у организираните навреме да разбулва и те да запламтеят до онеправданите, дисциплинираните.

Таланторазбулване отрича хитруване. Предполага висока активност, чуваемост за мисли с политзаряд, не политиканстване; с упора на хората с чиста избираемост.

Необходимото ни вярно открояване, оползотворяване на редките таланти, изисква от цялата ни организация вникване в съвети на строги симпатизанти.

За да могат навреме, за отделния случай, дейците да намират време, в ангажираност да вникват в тертипи, личащи сред обща дейност, следва да имат собствен ред – организираност.

Субектът на дейността може сам да решава за старта и трайността на своята активност; през възлови паузи сам да разпространява примера си и жарта на свойта креативност.

С устойчивост на упрек и на злепоставяне; силно противостоящ на утилитарното гасене на живия процес познавателен, на объркването му с поток информация.

При подобна загуба на важната функция „саморегулация“ от мисловния процес, неизливащ се чрез разпредметяване процес – съдържание щуква, става отчуждение.

Иновации крият значимата опасност – бавното превръщане на хората в придатък на частична функция на света на езика. Тъй нашият пламтящ свят ще остава оттатък.

Необходимостта е отдавна презряваща – потребна е институционализация на масова активност, доосъществяваща същностно-човешките ни инициации.

Но, за съжаление, с Конституцията ни, сама с подценяваща народа редакция, с нейното тълкуване сме парализирани като некадърници в обща политакция.

* * *

Смисъл – отношение на мотива към целта; и – отговор на въпрос; и още много други определения – до ролята на гибелта. Людмила Филипова също има заслуги.

Историческата необходимост поражда въпроси и в търсене на техни отговори откриваме смисъла за всеки от нас дважди: за собствената дейност; за политпреговори.

Разрешаването на противоречията в предследване на смисъл поражда синергийност. Трябва ни синергийност в разпредметяването на книжно застинала човешка съ-битийност.

Окаменелите ѝ стени да станат форма „действени способности“ – скъпоценни реликви, за истини-процеси-главни политреформи с възпроизвеждащи се в нас дейни конфликти.

Без разрешаването на противоречия се спъват ставащи политсъзнания с преодоляването на ограничения хоризонт на идейно самовъзпитание.

Разсъдъчният начин на мислене господства в самосъзнанието на множества в палати, далечни на борбата ни с полит демагогства, в ритъм с дръзновен разум, с мечтатели крилати.

Самосъзнанието е в постоянна борба, преминаваща в огън – самоотрицания чрез възпроизвеждане в завидната си съдба в триадически ритъм със синтез – призвание.

В търсенето на метод за завой към същността – към нейния източник на саморазвитие; към взаимодействие посредством сдвоеността – съвременни истински срещи и събития.

* * *

Важно е още за нас това удивление, изразено от Ферма-разум-приключение, че няма три степени с триади по Питагор, по мяра заключени сред вселенския простор.

Просторът е осеян с пътеки за двама. Ферма не бил разсеян – с теорема голяма, оставил ни наследство – да се упражняваме и след труда на Уайлз да се занимаваме.

По дългите пътеки, възпяти от Мария, безпътия не спира ума ни да разкрива с призвания за двама и ролите в стихия – година след година задачи преоткрива.

И тримата, които СССР делиха, не бяха лоши хора, а не се усъмниха: не бе ли още рано решения да вземат за триста милиона – мандати без да имат.

ОНД обявиха – с гнили конци ушиха. По сталински кроежи те я провъзгласиха, мислейки, че потребност на народи прозират; че затуй са родени – да я артикулират.

Забравиха години на партийна реклама на съветския народ „споен като стомана“. Нова общност на хора, устремили си взора към пълното равенство, забравили терора.

Но множество следствия от сталинския терор продължават да тровят климата на Изтока. Очертават се още конфликти в задния двор, по старата Европа – на грижите притока.

Политпартии без яд нелогично виреят. Крута необходимост не ги прави потребни, правата ни да грабят. Без крамоли слабеят. Славят се с корупция и скандали поредни.

III. ПАРАЛИЗА ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

 

Демократизация – предполага яснота за необходимото и определящото взаимопроникване и съответни права на хората, политидеите споделящи.

Време „Ускоряване“ проверява устои. Устойчивостта ни е критично променлива. Днешни друмища имат отривисти завои, осяти със заплахи, с повели „Промисляне“!

Изискват духовното ни разкрепостяване като равнодействаща страна на единството. Недостатъчно ни е уравновесяване само на избори с гласуване – „предимството“!

Равноправие за нас – страна необходима! А равнодействието е силно нарушено. От наше бездействие, до днес неотстранимо, страда единството ни, с партии задушено.

Равноправието ни дълго време буксува. Има хора безправни, без интерес към свои естествени човешки права и си пасуват. Те стават лесна плячка на партийни копои.

Затова и процесът демократизация е затънал в коловоз. Нали необходима негова своя страна е организация?! В двадесет и първи век ни звънят: „неприложима!“

За безпартийните днес – сгода анулирана! Те са с имагинерна стойност веднъж в четири години на мандати, добре регулирани. Политически права – не са прогресиращи! Политиката – в застой, тънеща в неясноти! Всеки със кредо – политимитация. В политзвената – пълно с идейни непълноти. За кариеристите – пълна доминация.

Политразговор – пазар – лидерски политсрещи. Пазарене на властта – вечно неукротимо. Недоволство от него – нашир – надлъж – горещо. Политединение – до днес непостижимо.

Политпартия – извор на вредна негативност към политическия процес. Наши партийци спъват референдуми, участие народно в номинирането – процеси демократични!

Непартийно насочен човек тук не зачитат – противоречал бил на модерните идеи. На него просвещенски партии не разчитат – стимулирал бил външни сили и самодеи.

Политкритическият дух в този свят заглъхва. Властват партийни лидери – самозванци. Организаторите идейни все отдъхват. Корупцията възкреси стари с нови поганци.

Безхарактерни тръбят, че те ни представляват. Те сами се предлагат, за да ни управляват по утъпкан зловонен петвековен фарватер. А и представляване – изисква здрав характер.

Самооткриването като зрял противовес на други с другост своя на мислещо същество, стремящ се да въплъти в себе си всяка душа, става ли цялостност една в дух на туй общество?

То кара всеки човек да става цел-орнамент на породилите го Природа и Социум. За целта той създава и за други постамент – да преследват стойността на световен уникум.

За целта в обществото е най-необходима среднощна чуваемост за многогласния хор, кипящ – политически мисли необорими, чийто пренебрегване днес е мирови позор.

Демократизация на политическия процес на границата на хилядолетия у нас се превърна в дух на безкритическия живковски четвърт век в спор без влас достолепие.

Политическата ни воля е в парализа, колкото и ние днес да си противостоим. Редовно ни приспиват партийци с анализи – все целенасочено, за да се успокоим.

Така държавата ни си остава партийна. Политсвобода – само за партийни членове. Моралът ни остава дефицитно градивен, политическите ни идеи – блянове.

Много бавен ритъм на демократизация – остава си безкрилен в сегашното общество без избирателската ни организация. Без нея работата ни не е по същество.

В политсистемата ни – заинтересовани от обсебването на властови позиции, а не от собственото си усъвършенстване, не сме властта народна. Липсват ѝ традиции.

Състоянието ѝ е с линееща същност – с десинхронизирани собствени подсистеми. Липсва ѝ диалог със своя гражданска общност за съществените днес обществени проблеми.

Това е „нормалното“ ѝ състояние днес. Партийната система – политимитации на обновлението възпроизвежда от век. Нови партии множат стари деградации.

Тъй се предотвратява политобновление. Най-важната обратна връзка – с избиращите, партийци пренебрегват съприкосновение, слушат политолози, пропагандиращите.

От социолозите чакат едностранчива, често закъсняваща, слаба информираност – за граждански мнения, за партийни речи. Следят за гражданската политангажираност.

Но избирателското въодушевление се цени предизборно, а не спонтанността му. От нигде няма процес политускорителен. Демосът не се цени с политактивността му.

А политическото възвишаване става с активно участие на народа в спорове и множеството хора редовно да въстават, за да опазват мирни свободните дворове. Днес е необходима реализацията на действеност и контрол за век неизтощими. Без тях настоящето тъне в утопията. Партийна закваса ни прави неотрезвими.

Най-необходима ни е политическата действеност у народа, без която не може да има многостранност на стратегическия ни замисъл относно бъдещето възможно.

Изисква се двойно чувство за съвременност – чувство за настояще, отразяващо всяко съ-битие сред много, нетънещо в бременност, а възпроизвеждащо събитията пряко.

С чувството за причастност към бъдещето още в настоящия момент, с отговорност за него – на всеки човек да е належащо присъщо с мисъл за бъднината да е винаги „впрегнат“.

Такъв е фундаментът на бъдещото общество: свободата на всички – зависима от всеки. Всеки отговорен за свободното общество – той пази истинска към него трудна пътека.

* * *

Два – най-големите от народите в „Новата историческа общност на хората“, чийто партийни президенти СССР делиха и съдбата на други те предопределиха, самоопровергаха новообявената ОНД, като сами, без да са минали и две дузини години, се счепкват за гушите – за срам на всичките им славянски род-роднини.

Войните са по воля на партокрацията: „Искаш или не искаш, от наш избор избирай! С нас е Джоузеф Байдън – вожд в демокрацията. От туй що ти подхвърлим – ти от него прибирай!“

Съгласен ли си или не, те днес определят политиката като вид споразумяване между техни лидери. И властта разпределят. Закопават ни жадта – да не закопняваме.

Партийната система създава войнолюбци, жилава корупция и грабеж на правата политически. Яко подбужда властолюбци. В общество неценими – спадат политнивата.

Наистина този свят не е демократичен. Права политически тук не придобиваме. Народът си остава страхливо безкритичен. Политголотата си наивно прикриваме.

Партиен плурализъм царува на Земята. „Демокрация“ днешна му казват нелогично при политням Демос и успешно ни „премятат“, имитирайки прогрес, „нов, социологичен“.

Партийни политици – планетно нещастие. Партийни политици се смятат за експерти по разпределение на права на хората, а за политправата никой не се задерти.

Вече повече от век затъва страната ни с плагиатска законност от вехтите хартии. Под ръководството на жадни за власт партии настървено копират модерност в съдбата ни.

Дълго ли ний ще търпим тази вакханалия? Няма ли да се сплотим – собствен глас да извисим? Грабещи правата ни, с безброй своеволия, явно да разобличим и да ги ограничим.

Без обща чуваемост, свобода на словото създава социална врява, деградация. А тяхната взаимна, силна проникваемост е друм към истинската будна демокрация.

Време е да се свестим, че тънем в безправие – за всеки представляващ избор свой да направим. Унес свой да прекратим с тази аномалия – изборът от избрани в анали да оставим. Трябват ни не множество властолюбци, партии, а собствено мнение в дружна наложителност. Правоспособност вече не на спящи хартии, а съзнаваща пътя нетленна стремителност.

Има необходимост от самовзискателност, от яснота за своя собствена отговорност, за път блестящ – красота, силна притегателност, в преодоляването на застой и покорност.

Самовзискателността в обществото значи и взаимна взискателност, и организация; чуваемост за всяко самостойно мнение на всеки земен жител, схващащ ситуации.

* * *

Днес още много хора докрай не осъзнават своята отговорност за съответствието на платформи, които с изборите признават, на необходимостта строга с последствията.

Представляваните, щом още не са водеща страна в политиката, трябва да са активни в търсене изповеди на избрани, носещи реални послания с идеи конструктивни.

Днес само отричаме състоянията си – свои една на друга противоположности на трайноинтензивно развиващите ни се правно-политически яки невъзможности.

Народът ни не може да прави диагнози за заболявания на многопартийна власт. Превърнати сме в жертви на партийни цирози. Жертви на безидейност и на партийната страст.

Безгръбначни на власт си чупят клона – кацило. Кадърни в апарата – в ред с центробежни сили. Противостоят ли в час – изтласкват ги на гнило. Отстояващи права – на партвласт не са мили.

На резервни скамейки се редят мераклии. Следят – кога пируват техни покровители. Чакат да се развихрят ходатайски стихии – сигурни с партийните си ръководители.

Политическата власт на олигархията и партокрацията е за ликвидация. Бяхме си несвободни и след монархията, и след тоталитарна свърхкапитулация.

Само народът може да е равнодействаща на властта, главна страна на демокрацията. Само тогава може да е определяща, в действена раздвоеност, поляризацията.

Народът ще произвежда важни референдуми – чрез тях да се прощава с ценно отминаващо. Парламент – неотроден – с мисли на отрудени, по вековните друми ще водят най-знаещи.

Субектност се изисква от противоположни страни в политиката, движещи я в процеса на реализация на волята народна в труда интензивен и вълнения, ексцеси.

За да е парламентът субект – мъдър двигател напред в политически, правно-държавен процес, трябва му действен принцип на висш законодател за възпроизвеждане на просперитет – прогрес.

За да е парламентът най-първокласен субект трябва всички избрани в него да са субекти на обществените ни отношения, като извайват за всички нас все по-мъдри проекти.

Нали е самостойно Народно събрание – зачитана върховна, законодателна власт; приемник на предтеча на нас и избраните; без указание пръв човек-дух застанал прав.

Време е, човечество, да се изправиш и ти: да мислиш за избора не само пред урната, а като живо сърце, представителството ти да тупти с ритъма на епохата бурната.

* * *

Гилев, любимец номер 1 на България казва, че сме народ без гръбнак и трябва да си възродим гръбнака ни възрожденски, стария, утвърден от предците, да градим съдбата си.

Аз не съм компетентен да съдя за степента на истинността на това мнение на младия учител-историк; млад и сливащ се с песента – вик към памет – да помним на борците стадия.

Критичност учителска, съвсем необходима при политическото безгръбначие у нас – политическият ни процес не се въззема с разум-отношение към необходимостта.

Политически гръбнак на България липсва не от днес, ни от вчера. Не става с лесен протест, с банкерска далавера. Не става с плагиатство. Предполага действеност и ум в реален контекст.

Не става с решения в съд конституционен и не е прав президента – те да не се обсъждат. Нека се изпълняват, но и с вот милионен като се одобряват. Не той да се пропъжда.

За историческата необходимост трябва да мисли всеки човек, щом е истински човек; да не се примирява права да му ограбват; да не забравя никой двадесет и първия век.

За това, че се тресе днешната цяла Европа, не ще ни оправдават само грешки на Путин. Време е да си спомним за века на потопа – от сън да се събудим, ленив ум да прокудим.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Политическата ни необходимост е по-особена, странна. Тя е отношение към всецяла, същностна необходимост за нас хората, обществото – цялост социо-чакъм.

От Античността до днес пишат за развитие на демокрацията. Но има ли какво днес да се развива с кризи сред политсъбития? Най-високото ниво стига до политпротест!

Политразпуснатостта ни е патологична. Престъпност умножава и жертви покосява. В обществената дейност ни липсва синергичност. Политбезотговорност се вредом настанява.

Политическата ни система изостава. Спъва развитието на политическите ни потребности като правата ни ограбва. Сее раздорите – антагонистическите.

Днес в ден на ставащ избор, избираните знаят, че избирателите с тях не са равноправни, че гласът им е отглас, но за това нехаят. Знаят че суверенът е впримчен и безправен.

Заблуждавани с право на пряко избиращи президента граждани, вечно се примиряват, че не са предлагащи, нито отстояващи право, суверенитет на тях да доверяват.

Европейски граждани са с по-ограничени права за участие в реализацията на политическите процеси и сравнени с атинянин в зенита на демокрацията!

Така сме с уязвима самостойност човешка в днешната динамика, в несамостоятелност – в политдуховна бедност, неизбягваща грешки в икономическата и политдейност.

Трябва накрая всички внятно да осъзнаем, че с партокрацията е равноправието невъзможно и какво народите да правят, за да го въдворяват сред православието.

Потребна е култура на политическото мислене, потискаща страх и колебание – да не ни управлява и тираническото подлизурство на „ближни“ по предпочитание.

Потребен ни е процес на политизация на избирателите – самовъзпитание по изискванията за организация, за да не я превръщат в „чудо“ – препитание.

Тогаз хората сами ще могат да предлагат, кой да ги представлява в законодателството: да не чакат другите да им властта налагат; други да им подсказват и за предателствата.

Може да проявява за обществото грижа човекът, който има как мисъл да изкаже за процесите в него. Тогава в гласовете на представляващи го осмисля призивите.

За граждани свобода предполага – грижата за обществото яка у всеки добър човек – у всеки да възникват интереси, движещи политактивността му през двадесет и първи век.

Съществуват системи, олицетворяващи хуманна политика в туй хилядолетие. Включват политоргани на скромни решаващи за бъдна синергийност в политпълнолетие.

Истинската идея, общоосъществима в безкрайния прогрес на будното човечество, изисква планетарно-дейни политдружини на надконтиненталноединно отечество.

Реализацията на синтез от идеи изисква всенародна отдаденост и стремеж към крепко единство и синергийна дейност на политравноправни с негасим дълбок копнеж.

 

Сатой Чатой