В съотношението избирани–избиращи непартийното представителство ще дава превес на избирателите. Независимите от партийни ръководства избраници в депутатската си роля ще остават зависими само от избирателската воля. Всеки депутат трябва да е способен да изразява потребностите, интересите, очакванията на неговите избиратели. Неговите възможности в един и същ мандат да е опора и опозиция на управляващите трябва да са равнодействащи противоположности. При депутати с такива възможности и управляващите ще се съобразяват не толкова с очакванията на хленчещите и раболепните, колкото с очакванията на работливите. Ще се преодолее безплодното надвикване между управляващи и опозиция, свеждащо ролята на народа до тази на „ням“ електорат.
Въпреки и опосредствано, избирателското участие в управлението на обществото остава изключително важно. Министрите ще се избират от парламента, но това не пречи на депутатите да изразяват избирателските мнения за тяхната работа. В резултат на обобщаването на тези мнения, всеки народен представител в края на мандата на всяко новоизбрано Народно събрание може да има собствен проектосъстав на бъдещия министерски съвет.
Ако министрите се предлагат от народните представители въз основа на преценка за резултатите от тяхната работа по време на изтеклия мандат, ще се преизбират само тези от тях, които са доказали, че са най-достойните за съответната длъжност. Ще има единство на обновление и приемственост в работата на Министерския съвет. Съставът и дейността на правителството ще се усъвършенстват. Министър-председател може да бъде най-достойният от достойните. За това е необходима раздяла с проливащата кръв по планетата партийна система на политическо представителство и управление на обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар