В преценките на някои наши политолози за произведените на 2.10.2022 г. парламентарни избори гласувалите с „не подкрепям никого“ избиратели са само допълнение към категорията „негласували“. Може да отчетем някакъв напредък у тях в сравнение с техни колеги, които преди четвърт век считаха пускащите празен плик в кутията за бюлетини „по-глупави“ от неотиващите до изборните урни. Но и такова смиляване към неудовлетворените от партийните кандидатски листи избиратели е логически неприемливо.
Може да не отиваш да гласуваш по различни причини: болест, заетост, мързел, предпочитание към игра на карти, весели компании и други. Но повечето от тях са преодолими. Може да не искаш да поощряваш партийни фанатици или кариеристи. Може да споделяш разбирането, че е недостойно да се задоволяваш с избор от избора на други. Може да си недоволен от фактическото ни лишаване от право на участие в номинирането на кандидати за представляващи ни в органите на държавната власт и в конституционни референдуми. Обаче, включая последното, такива оправдания доказват примиряване със собственото ни неравноправие.
Гласуването с „не подкрепям никого“ от представените в партийните листи кандидати е характерно за истинските личности. Така гласуващите се осмеляват да противостоят на вредната политическа инерция и корупция. Удвояването на броя на техните гласове на изборите, произведени на втори октомври ни вдъхва искрица надежда за преодоляване на спъващата развитието ни настояща социална инерция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар