Български партийци, политолози и прависти говорят и пишат против стопроцентовата представителна демокрация, но не отстояват алинея 3-та от чл. 1 на Конституцията на републиката. Защото се страхуват от възможността народът да стане действена опозиция на партокрацията.
Други смесват плебисцит и референдум. Така искат да ни натрапват актуалния само за тях дневен ред.
Трети предлагат допитвания до народа, като си запазват правото само те да определят правата му. За тях са приемливи всякакви референдуми, само не за правата на човека.
Четвърти извеждат на преден план пряката демокрация в Съединените щати, оставяйки в сянка нейната съвременна първопроява – кантоните Ури, Швиц, и Унтервалд, основали на 1 август 1291 г. Съюза на свободните граждани. Защото не искат сами да институционализираме овластяващите си права.
Пети се наричат социалисти и са за „национализация“ на политиката. Това означавало „решенията да съответстват на интересите на мнозинството от гражданите и да се приемат с тяхно участие“ (Достоен живот в справедлива държава. Възможен е! – Предизборна платформа на БСП–ЛЯВА БЪЛГАРИЯ).
Какво ли означава „да се приемат с тяхно участие“? Всяка ръчна манипулация с бюлетина е „участие“!
В крайна сметка – от първите до осмите – всички искат да ни артикулират интересите и да сме безсловесни избиратели. Но стана дума за БСП. „БСП остава опора на републиканизма, на парламентарното управление и на социалната справедливост. Ще проведем обществена дискусия по важните и актуални конституционни въпроси: за собствеността и монополите, за силно регулиране на банковия сектор, за баланса на властите и за организацията на съдебната система“ (пак там).
Какво направи БСП по тези въпроси през 2013 г.? – Отказа правото на гражданите да създават избирателски организации.
Какво направи по тях през 2014-а? – Подкрепи предложение за задължително гласуване.
Познайте какво ще направи през 2015? – Предложение за задължително таксуване на отварянето na устите или...?
