Примирени с ненормалността

Президентът и бившият премиер Борисов се надпреварваха да ни доказват кой има по-добри предложения за по-добра българска конституция. Но колкото и добра конституция да ни предложат, докато не се научим да си четем конституцията, не можем да осъществим истинска демократизация в България. Прависти се притесняват, че трудно намират достатъчно прости въпроси, на които да отговаряме само с „да“ или „не“. Правата на народа за разрешаване на обществени проблеми с произвеждане на референдуми трябвало да влизат в сила малко по малко и постепенно. Това е проявление на архаичното мислене, демонстрирано на „Кръглата маса“ през 1990 г., на която бе лансирано предложението за свикване на Седмо Велико народно събрание. Така беше пропусната възможността българският народ да преосмисли малкия си политически опит, натрупан през 1971 г. Продължена беше традицията на политическо безпаметство. Вместо да се отнесе критически към ролята си в Отечествения фронт, нашият народ стана по-далечен наблюдател на българския политически процес. Несъмнено народът ни изгуби и малката си възможност за проявление като политически субект.

Не един и двама прависти потвърждават неконституционността на лишаването на българския народ от правото на участие в референдуми относно промени в държавното устройство и формата на управление у нас. Но и не един и двама са на мнение, че нашият народ не е достигнал политическа зрелост, за да участва в решаване за такива промени чрез гласуване на референдуми. А докато сами не участват в приемането на такива решения, хората не достигат необходимата политическа зрелост.

Политическата зрелост не се постига само със слушане на наставления. Тя не може да бъде дарявана от един на друг. Тя предполага осъзнаване на собствената политическа отговорност от човека. Осъзналият политическата си отговорност човек не се примирява с политическото си неравноправие. Примиряващият се с неравноправието си човек не е нито политически зрял, нито политически свободен. Той остава политически неосъзнато и политически нямо същество.

Държава и придворни

Много интелектуалци демонстрират критичност към дейността на държавните институции. По-често критиката им е насочена против бездействието на тези институции в едно или друго отношение. Пледирайки за разширяване на обхвата на държавната власт в различни отношения, те се надяват на по-голяма потребност от самите тях. Защото търсенето на ентусиазирани анализатори ще се увеличава. Надяват се, че привилегиите на властта ще им са по-достъпни.

Победата над много древни болести усилваше анализаторския ентусиазъм. Пандемията „Ковид 19“ породи стъписване. Събужда ентусиазма появата на ваксини в борбата срещу пандемията. Но тя не означава, че ще изчезнат всички ограничения върху познанието на хората. Може да изчезне едно ограничение – партийното доминиране в развитието на познанието за обществото.

Партиите се борят за власт и са заинтересовани от разширяването на обхвата на властта и умножаването на придворните. Те обещават намаление на броя на заетите в държавната администрация, но не го постигат. Те се стремят да създават стаден инстинкт у избирателите. Партийците и придворни политолози призовават за „национални кампании“ в изпълнение на различни задачи. За „разнообразие“ постоянно се търси подкрепа за нови политически партии, които съществено не се различават от старите. Едновременно се оправдава и нарастващата роля на придворните интелектуалци-анализатори. Така съюзът между партокрацията и нейните сервилни анализатори върви към своя зенит.

П. Тодоров