Склонност към рудиментарно мислене за обществената организация

Пею Папийски цитира Робърт Рийч, според който „всеки нов комплект числа възбужда луди предположения: По-добре ли сме, или по-зле? Изпреварва ли ни друга нация? Дърпаме ли напред?...“ Книгата на Рийч „Трудът на нациите“ е написана когато ние сменихме посоката от една безпътица към друга. Затова никак не е лошо да се поогледаме на светлината на зората, която хвърли тя. Не е важно подзаглавието на книгата „Как да се подготвим за капитализма на XXI век“. Защото, така или иначе, ние навлязохме в новия век неподготвени: с финансова катастрофа и смесена – Виденовско-Костовска – приватизация.

Важно е, че за нас е вярно и написаното: за „икономическата и социалната организация ние сме особено разположени към рудиментарно мислене“. Ние „разчитаме на картини, рисувани в миналото“. Рийч предупреждава гражданите на Щатите, които имат по-кратка история, че свикват на това, а „демодиран образ може да заблуждава опасно“. 

Какво да кажем ние, свикналите да разчитат на демодирани образи? Може ли другояче при разчитащите само на вносни картини?

Г. Вълчанов

Национален спорт – добри в него!

Преди повече от четвърт век Робърт Б. Рийч, „действуващ политик в администрациите на Форд и Картър“, написа: „Политиците на власт сочат някои цифри с гордост, техните противници сочат други (а понякога даже същите) с тревога. Това е станало национален спорт.“ Едва ли е било пророчески написано за това, което ще говорят Б. Борисов и К. Нинова през 2017. Нали и техни партийно-политически предшественици го правиха в двете – предаващо и приемащо щафетата между двете хилядолетия – десетилетия на пост на Я-коридор на писта „Европа“. А явно този спорт е присъщ и на други нации.

Р. Рийч е бил в администрацията по време на управлението и на Републиканската, и на Демократическата партии. Познава и признава истината за съвременната „демокрация“. За съжаление, от „многобройните говорещи глави“, появяващи се по българската телевизия, не се чуват и такива признания.

Гражданите на Съединените щати дават признаци, че този „спорт“ им е омръзнал. Ние, както винаги, се утешаваме, че все пак в някакъв спорт сме добри.

П. Папийски