Пею Папийски цитира Робърт Рийч, според който „всеки нов комплект числа възбужда луди предположения: По-добре ли сме, или по-зле? Изпреварва ли ни друга нация? Дърпаме ли напред?...“ Книгата на Рийч „Трудът на нациите“ е написана когато ние сменихме посоката от една безпътица към друга. Затова никак не е лошо да се поогледаме на светлината на зората, която хвърли тя. Не е важно подзаглавието на книгата „Как да се подготвим за капитализма на XXI век“. Защото, така или иначе, ние навлязохме в новия век неподготвени: с финансова катастрофа и смесена – Виденовско-Костовска – приватизация.
Важно е, че за нас е вярно и написаното: за „икономическата и социалната организация ние сме особено разположени към рудиментарно мислене“. Ние „разчитаме на картини, рисувани в миналото“. Рийч предупреждава гражданите на Щатите, които имат по-кратка история, че свикват на това, а „демодиран образ може да заблуждава опасно“.
Какво да кажем ние, свикналите да разчитат на демодирани образи? Може ли другояче при разчитащите само на вносни картини?
Г. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар