Влияние върху разрешаването на политически проблеми

Можем ли нещо да правим за решаването на политически задачи? За да можем, трябва да знаем много неща. Но, ако не броим изключенията, не знаем имената на представляващите ни в органите на държавната власт. Не знаем колко от държавния бюджет отива за медицински грижи, колко за образование, за отбрана, за издръжка на държавната администрация...

Тогава какво от политиката ни интересува? Освен конкретни еднократни, по-често скандални, ситуации, друго конкретно трудно можем да кажем. Оправданието: трябва ежедневно да работим за прехраната на семействата си. Не откриваме полза, ако познаваме държавните здравни или образователни планове. За да оценяваме ефикасността им, ще трябва да изучаваме и програмите на политическите партии. Така ще преценяваме кои от партиите имат предпочитани от нас планове и кои само смътни намеци относно бъдещата си работа.

Ако харесаме позицията на една партия в дадена област на обществения живот, може да не харесаме нейната позиция в друга. Докато изберем партията с най-много харесващи ни позиции, много от нас спират да изучават програмите на политическите сили. А издържалите на това напрежение имат още работа. Тогава ще трябва да се проучва кои от имащите интересни предизборни платформи партии имат и способни организатори, за да ги реализират. Идва и въпросът: кои и колко от тях ще могат да избягват злоупотребите с държавната власт?

Изпълняването на такива изисквания при сегашната партийна система е много трудно осъществимо. Реално влияние върху политическото развитие избирателите могат да оказват, ако: първо, най-съществените политически проблеми се разрешават с произвеждането на референдуми; второ, избирателите сами излъчват за кандидати за избиране като техни представители в органите на държавната власт хората, които познават най-добре и на които имат най-голямо доверие.

Гр. Вълчанов

Бюрократите и политиците – както другите

Нобелов лауреат стига до заключението, че „бюрократите и политиците са също толкова водени от личен интерес, колкото и всички останали...“ (Д. Боаз, „Либертарианството: Въведение“, ИК „Мак“, 2004, стр. 242). Държавата възниква заради общия интерес, но „на практика държавата не действува. Някои хора в държавата действуват...“ (пак там).

Политолози и партийци ни убеждават, че може да се противостои на действието на овластените в свой собствен интерес с ограничения в мандатите. А не подтиква ли ограничаването на мандатите представляващите и управляващите към по-решителни действия в свой собствен интерес, независимо от нанасяната вреда в политическия процес? В свой собствен интерес мнозина могат да действат колкото е възможно по-тихо. Когато се стремят да действат в обществен интерес, го правят с шумни церемонии. Те знаят, че трябва да вършат добри неща. Стимулира ги избирателското признание. Но то няма силата на потребителско признание, което се доказва с пари. Овластените в държавни органи нямат такива потребители. Стимулира ги увеличаването на броя на техните подчинени, на зависимите от тяхната власт. Този техен интерес съвпада с увеличаването на бюджетните разходи. Оплакват се, че възложените им задачи се усложняват и искат повече пари и разширяване на тяхната власт.

От гледна точка на личните им интереси, самите представляващи и управляващи не са заинтересовани от намирането на обективен критерий за оценка на тяхната работа. Може да кажат, че той ще спъва тяхната инициативност. Забравят, че тяхната работа трябва да служи на разширяването на свободата на представляваните и управляваните. Бидейки партийци, работата им се оценява обикновено на четири години веднъж. Ако ги номинират избирателите, може всички да правят това и по-често.

П. Грудов

Контрол над овластените

Необходим е избирателски контрол над управляващите и представляващите ни. Трябва да го осъществяваме, въпреки че сме заети да работим и да се грижим за семействата си. Следва да сме информирани за това какво правят за развитието на обществото участващите в управлението и нашето представителство.

И сами да номинираме нашите представители в органите на държавната власт, избирателският контрол над тяхната работа не е по-малко необходим. Не е досатъчно само да не гласуваме за слабо работещите. Трябва да знаем необходимите за кандидатите качества, преди да ги избираме.

Трябва да знаем и истинските разходи на представляващите ни и управляващите ни. Сами трябва да разпознаваме мошениците сред овластените. Необходимо е да следим доколко управляващите увеличават бюрокрацията. Мисля, че тя не спира да се увеличава.

Има всички условия, за да изслушаме всеки мислещ избирател. Защо не се дава думата на всеки да каже кой може да го представлява? От множеството възможности за избор избирателят може да прецени кой съчетава най-много ценени от него качества. Защо не се използват съвременните средства за комуникация, за да се събира информация за индивидуалните предпочитания на избирателите? Кому са необходими сегашните манипулативни данни за нагласите на избирателите, според социологическите проучвания? Необходими са на борещите се за власт партии.

 

Дамян Томов