Индивидите – източник на политическа дейност

Само индивидите може да осъзнават обществената необходимост. Групите и партиите, без индивидите, нямат намерения. Само хората са способни да избират, да предвиждат изхода от алтернативни действия. Само те преценяват последствията от приеманите решения.

Хората може групово да обсъждат, но избира индивидуалният ум. Важно е, че само отделният човек поема отговорност за решенията си. Груповата „воля“ през XX век претърпя провал. Виновни за провалите са групи и партии.

Човек е истински отговорен пред другите като отговаря пред цялото общество. От индивиди се състои преди всичко обществото като цялост. Без индивидуална воля обществото няма независимо съществуване. От волева гледна точка е трудно да се определи къде една обществена група свършва и започва друга. По-лесно се установява отдиференцираността и отговорността на отделния човек. За него връзката между дейността и отговорността с разпределянето на правата и задълженията е по-ясно установима.

Взаимодействието ни прави обществото. Затова е необходимо взаимно сътрудничество. Необходимо е да поставим преди всичко останало идеята за синергията. За нейната реализация е достатъчна една независима недържавна политическа организация.

Св. Томов

Докога?

Уважаеми български граждани! Честит празник!

Докога ще ни смятат за неспособни да четем на български?

1. Когато става дума за правото на народа-суверен да определя съдбата си чрез референдуми за промени в държавното устройство, тогава, според Решение номер 9 на Конституционния съд от 28 юли 2016 г., народът няма такова право, защото го е делегирал на ВНС. По-точно – ако е така, ВНС го е делегирало на себе си.

Но изобщо не е така. Защото ВНС е записало в чл. 1. ал (3) на Конституцията, че никоя „част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”.

2. Според Конституционния съд, „Конституцията изрично предвижда изборите като единствена форма на пряко включване на суверена в механизма на осъществяване на оригинерната учредителна власт“.

Никъде в Конституцията не съществува думата „единствена“.

Когато обаче става дума за самоограниченията на народа чрез делегиране на свои права на ВНС, тогава за Конституционния съд е валидно и изрично ненаписаното в глава девета на Конституцията. В глава девета на Конституцията се казва, че Народното събрание не може да решава въпросите, които са в правомощията на Великото народно събрание. Никъде в тази глава не се говори за народа-суверен. Въпреки това Конституционният съд отнася всички ограничения за обикновеното Народно събрание и към правомощията на народа-суверенен.

Когато става дума за правата на народа-суверен, Конституционният съд му признава само изрично написаните в Конституцията. Когато става дума за ограничения на правата на народа, тогава му налагат и ненаписаните за него в Конституцията.

Трудно е да си представим по-тенденциозно тълкуване на Конституцията.