Критика „за възможна манипулация“

В Решение No 9 от 28 юли 2016 г. Конституционният съд на република България посочва, че едновременно с разглеждането му „като средство за пряко участие на гражданите в процеса на осъществяването и контрола на държавната власт ... референдумът е и критикуван за възможна манипулация при прякото взимане на решения от гражданите“. Това е така в действителност.

Но няма никаква гаранция, че при избирането на Велико народно събрание манипулацията е по-малко възможна. Независимо че в състава му се предвиждат 160 народни представители повече, отколкото в обикновеното Народно събрание, ВНС фактически също е едно променящо се парламентарно мнозинство. Възможността пряката демокрация и с неговия избор да бъде компрометирана не е изключена.

Предизборните манипулации при произвеждане на избори за народни представители са и по-възможни, и по-вероятни, отколкото при произвеждане на национален референдум. По-вероятно е и купуването, и продаването на гласове. При гласуването на референдум има групова заинтересованост от одобрението или неодобрението на дадено предложение за конституционна промяна. При произвеждането на избори, освен груповата, по-често има и персонална заинтересованост от избирането на един или друг кандидат за народен представител.

П. Тодоров

Изпратено до предаването „Премълчани истини“ в телевизия Евроком

Уважаеми господин Христов!

Честита нова година!

Пожелавам Ви през 2020 година повече здраве и щастие, по-големи успехи в трудната ви работа за отстояване на истината!

Предлагам Ви да помогнете за чуваемостта на една най-съществена за нас, обикновените българи, премълчавана истина.

Става дума за алинея (3) на чл. 1 от Конституцията на република България и казаното в нея, че никоя част от народа не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Възниква въпросът: Великото народно събрание и Конституционният съд не са ли държавни институции, части от народа?

От една страна, Конституционният съд признава, че „конституционният законодател установява като равнопоставени основните способи, чрез които суверенът властва“ (Решение Номер 9, 28 юли 2016 г.). Признава, че народът „винаги запазва върховната власт за себе си и се включва пряко в нейната реализация, в съответствие с правилата, установени от самия него в Конституцията, което гарантира съхраняването на самата учредителна власт“ (пак там). От друга страна, Конституцията се тълкува, че тя „изрично предвижда изборите като единствена форма на пряко включване на суверена в механизма на осъществяване на оригинерната учредителна власт“ (пак там).

Когато става дума за пряко включване на суверена в осъществяването на властта, Конституционният съд признава само изрично споменатата в Конституцията форма. А когато става дума за това, кой не може да променя разпоредби на Конституцията, предоставени в правомощията на ВНС (глава девета), изведнъж непозволеността за обиновеното Народно събрание се разпростира и върху неспоменатия суверен! Въпреки и с противоречивост на тълкуванията, напред към „демократично управление, ограничено на основата на съгласието на управляваните като носител на суверенитета“ (пак там) – такава се оказва тенденцията на тълкуването на Конституцията в „Решение Номер 9“.

Решението на Конституционния съд само споменава, но с нищо не опровергава обоснованото становище на Фондация „Български адвокати за правата на човека“, че и ВНС „не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ и всяка „друга разпоредба на Конституцията трябва да бъде четена и тълкувана в тази светлина“; че и „специалният предвиден в Глава IX от Конституцията ред за нейното изменение...не изключва това да стане по силата на решение, взето чрез референдум“.

По-подробно становището на обикновени български избиратели по Решение Номер 9 на Конституционния съд е изложено в Призив към президента на република България Румен Радев (http://sinergist.blogspot.com/2016/12/blog-post_28.html).

Дата: 1.1.2020 г.