Качество в логическия клас на социологическото понятие „маса“

Според Асен Игнатов, самото понятие „маса“ е странно, защото същностното му съдържание в обозначения с него логически клас е нещо количествено. Социологическото понятие „маса“ е свързано с отношението мнозинство – малцинство. Днес това отношение, политически, се оценява главно от гледна точка на съотношението избирателска маса – политически „елит“. Но както посочваше Асен Игнатов, „не всяко отношение на мнозинството към малцинството е отношение на маса и елит. Едно болшинство от 51% се отнася към малцинство от 49% не като маса към елит, това по-скоро е отношение на две маси...“. А за преценка на превъзходството на една такава група хора над друга няма строго определени критерии. У нас понятието за това отношение се прилага твърде безкритерийно. Много хора искат причисляване към елита, но възприемат нагласата и поведението на налагащото се като маса мнозинство.

Политически необходимо е разграничаване на тълпата от способните за самодействие. Масовите действия не трябва да водят до обезличаване. Личностите не свеждат дейността си до роля на послушен подчинен.

Ако човекът е политическо същество, както считат още антични мъдреци, той трябва да личи сред другите и с разбирането си за обществената необходимост. Това не се постига с ръкопляскане на ораторите и с гласуване за тях. То се проявява с участие в процеса на номинирането на кандидати за избиране в органите на държавната власт и в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление. Такова масово участие може да обезпечи само самоорганизация на гражданите-избиратели. Гласуваните през последната година конституционни промени за сетен път доказват неспособността на самозвания партиен „елит“ да изпълни тази мисия.

Скромност и смирение

Според големия писател Антон Дончев, скромността вероятно е най-високият човешки връх. При достигналия по-високо развитие писателят предлага човешкият връх да се нарича смирение. Но ако е истински човек, политическото същество „човек“ по начало е сред висините.

В духовно отношение разликата между партиеца и безпартийния е неустановима. Мисля, че терминът „политическа класа“, използван за самохарактеризиране днес от партийци, е безсмислица. Значимостта на хората се съизмерва не с титлите, а със съвременността.

Духовно-нравственото ниво на заседанията на народните ни представители е трудно отличимо от това на сбирките „гласове от кошера“, показвани по време на съботното предаване по БНТ „Говори сега“. И на тези сбирки се чуват нескромни гласове, както в Народното събрание и от некоалицията, и от опозицията. Трудно установима е и разликата на идейно-политическите им равнища. И едните, и другите не разкриват вредата от партийната избирателна система. Едните – защото се надяват на идването на партия-спасител. Другите – защото тази система не допуска по-народния им заместител.

Безпартийните не могат да изрекат свои идеи, без да поглъщат пяна от плискащата се около тях словесност. Ценностната им ориентация се спъва в медийната плява. В медийната разкаляност трудно се открива плитчината, където да можеш да се изправиш и да се огледаш.

Пяната залива медийното пространство и в бъркотията от пяна и цинизми трудно се откриват някои истини. Необходимо е единение на личността и обществото, за да се прилага категорическия императив към обществените подсистеми. Антон Дончев считаше, че едно от съществуващите преди образуването на единен Китай северни китайски царства е имало за император прабългарина Лу-Дун. А ние още не можем да се доверим на национален обединител измежду българите и все го търсим по бреговете на Атлантика. Самоорганизацията на българските избиратели може да допринесе за разрешаването на тази проблема. Тя може да стимулира и скромността и смирението сред нашите редици.

В търсене на духа на демокрацията

Продължават опитите за установяване на действителна демокрация чрез създаване на нови и нови партии. Опитват се да дават пример за демократизация и стари партии. С такъв стремеж се хвали и столетницата – Българската социалистическа партия.

Възлов момент в опитите за реализация на този стремеж се оказа решението да се избира председателят на БСП с гласуване, в което участват всички членове на партията. Логично беше да се очаква, че това решение ще доведе до съсипия в столетната партия. Очакването се потвърди на множеството избори – национални и обществени, още след първото му практическо приложение.

Въпреки всеизвестните изборни резултати – БСП слезе от второ на предпоследното пето място – госпожа Нинова през тази седмица заяви, че в предстоящата есен очаква провеждане на следващо издание на същото състезание. Очевидно е, че след такова състезание ръководената от нея партия продължава роенето си. За всеки здравомислещ човек е ясно, че повтарянето на председателя на колективните ръководни органи на партията не е израз на демократизация.

Изтичащата седмица показа недостиг на демокрация и в ГЕРБ. Наложи се госпожа Габриел да бере срама от проявлението на този недостиг. Това провали интересната инициатива да се покаже способността на дамските екипи да преговарят.

Овладян от духа на демокрацията Альоша Навални мина по страшни „бойни полета“. Той смогна „млад да загине“, но не можа да надвие партокрацията. Какво ще „каже нявга народа“, едва ли ще съм жив да чуя.

Ст. Съботинов

Крайности и случайности

И проспериращата пазарна икономика изисква добросъвестно отношение към обществената собственост. Дисциплинираността и редът са все по-необходими за всички сфери на общестевния живот. Създаването на необходимия ред днес не е по силите на партийно ръководено общество.

Партийните върхушки не спират да изпадат от една крайност в друга. Те трудно осъзнават непрекъснатите промени на потребностите на гражданите. В течение на изтеклия последен век проявлението на крайности в партийни интереси изпепели много надежди на българите.

Приемствеността в общественото развитие си остава terra incognita за българските партии. Това се утвърждава у нас като предпоставка и последица на пренебрежителното отношение към знанията за обществото. На свой ред, това се взаимообуславя с все по-голяма роля на случайността при избора на представляващите ни в органите на държавната власт. Партийният монопол при овластяването води до умножаване на безотговорните и случайно попаднали в тези органи. Лошата система на овластяване води до по-нататъшно влошаване на разпределението на труда.

Несигурно положение на Европа и вечно чакаща напътствие нейна покрайнина – България

Честит национален празник, сънародници!

При високо ниво на депресивност и стрес ние все се караме по въпроса: От кого сме лъгани? В постоянна тревога сме – улучваме ли своя спасител? Много българи не рискуват личната си сигурност в търсене и намиране на добър ръководител, а все се надяват, че някой ще рискува своята сигурност заради тях. „Променят моралните си ценности, за да се самоидентифицират с добре изглеждащи вън от България“. Борбата с несправедливостта не е тяхна грижа, докато не бъдат нарушени собствените им права.

За да преодоляват тревогата си, несигурните искат да се идентифицират с позиции на авторитети. Чувството за несигурност засилва стремежа към по-чуваеми призиви за външен спасител. А надеждата за спасение отвън подхранва безотговорността при избора на властващи вътре. Тази надежда се пренася към вътрешните проблеми и се свързва с все по-нови партии. Ако не са партиите, гражданинът-избирател би следвало да се надява повече на себе си и на другите избиратели.

Неверието в себе си и недоверието към другите като него са обезсмисляли много десетилетия гласа на българския избирател. Безотговорният избор води до неотговорно управление. Неслучайно много от представляващите ни в органите на държавната власт и държавното управление не могат да различават понятията поемане на вина и поемане на отговорност. Неразбирането на отговорността усилва опасностите на историческия кръстопът, на който се намираме. На този кръстопът създаването на самоорганизация на избирателите става колкото по-необходимо, толкова по-трудно.

Гр. Вълчанов

Масово недоверие в политическите действия

Кризата на политическата ни система се задълбочава. Тиранията на партийните ръководства разтърсва единството на необходимите страни на демократизацията. Констатираното в края на миналия век от Ален Турен ускоряване на разединението между елементите на демокрацията продължава. В процеса на това разединение представителството на различните множества граждани по интереси често деградира до лично представителство. Надценяването на значението на партиите води до загуба на централната роля на парламента.

Ръководилата приватизацията у нас партия СДС разполага с броящи се на ръцете на председателя ѝ народни представители. Главната опозиционна партия по време на приватизацията впоследствие сама се срива с решението си да избира своя председател с гласуване на цялата партия. Тресе от многомислие и ръководството на нейната конкурентка в съревнованието за гласовете на леви избиратели партия „Възраждане“.

Избирателите реагират на необратимия идеен упадък на партийното представителство в органите на държавната власт по най-лесния начин – като се отказват от гласуване. Така исканията на хората не придобиват самостойна политическа форма, а партийната политическа система е все по-изолирана от обществото. Демокрацията ще си остава илюзия и бягството от свободата ще продължава, докато не ни достига политическа и организационна култура и способност за политическа самоорганизация. Политическото ни неравноправие ще продължава, докато търпим алинея (2) на чл. 12 на нашата конституция.

Общуване и състезателност

Реализацията на способностите в процес на взаимодействие с другите поставя на изпитание човешкото достойнство. А у нас в течение на повече от век достойнството се свежда до послушание от политически институции. Така през този дълъг период се спъваше инициативността за съзнателно проявление на човешкия интерес с най-голямо обществено значение – интереса към реализация на личните способности на хората.

Недостигащото обществено признание за реализиращите личните си способности в съзидателна дейност гаси ентусиазма и на много близкостоящи до тях. Особено намалява инициативност за обмяна на идеи. Изпарява се личностната загриженост за обществото.

Лишените от собствени социални роли стават примирими към нарушенията на обществения ред. Демокрацията като форма на реализация на политическата същност на мнозинството хора днес става по-безсъдържателна, отколкото в Античността. „Храброто“ ни мълчание и срамните ни „сделки“ с номенклатурната „съвест“ се видоизмениха, но продължиха да функционират и при развитието на изкуствен интелект.

Тавтологии и съзнателност

Потребности на обществената практика много десетилетия се рецитират и не се реализират. Несъвпадението на функционирането на личните способности с достъпни възможности за реализация е обусловено както от недостатъчно наличие на обективни възможности, така и от търсене на евтина популярност и бягство от интензивна натовареност с обществено-значими проблеми. Съвременното ниво на обществената психика недостатъчно толерира съзнанието.

Недостатъчно се учим от историята, защото пренебрегваме възможностите за взаимно проникване на противоположностите на самосъзнание ни. Има стремежи към монополизиране на пазара. Стремеж към монопол в обществената наука се съчетава с бягство от политическа отговорност.

Социалното влияние недостатъчно се свързва с многостранното развитие. Своевременното обществено признание за труда на всеки човек изисква по-нататъшно усъвършенстване на обществената организация на производството, възпроизводството на живота и управлението. Такова усъвършенстване трябва да утвърждава у хората разбирането, че свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички.

Съзнание за отговорност и критерий за самооценка

Честита новата 2024-а година!

Степента на действеност на съзнанието за политическа отговорност у кандидатите за представляващи другите в органите на държавната власт трябва да се оценява според доказани способности за въвличане на хората в действителния процес на самоорганизация и самоуправление на обществото. Такъв критерий за оценка на политическите ръководители трябва да замени досегашния информационен шум, водещ до състезания по себеустройство. Самоизявите на самозвания политически „елит“ задушават крехки кълнове на процеси на въвличане на избиратели в опити за участие в излъчването на кандидати за избиране в органи на представителна демокрация или в инициативи за приближаване към процеси и на пряка демокрация.

Утвърждава се убедеността, че опитите за отстояване на граждански права за участие в такива процеси са само губене на време. Така нестабилността на нравите и неверието в правото се взаимообуславят. Разликите между законността и беззаконието се обезличават. Съзнанието за политическа отговорност и критерият за самооценка на собствената политическа активност у много хора се онищостяват.