Скромност и смирение

Според големия писател Антон Дончев, скромността вероятно е най-високият човешки връх. При достигналия по-високо развитие писателят предлага човешкият връх да се нарича смирение. Но ако е истински човек, политическото същество „човек“ по начало е сред висините.

В духовно отношение разликата между партиеца и безпартийния е неустановима. Мисля, че терминът „политическа класа“, използван за самохарактеризиране днес от партийци, е безсмислица. Значимостта на хората се съизмерва не с титлите, а със съвременността.

Духовно-нравственото ниво на заседанията на народните ни представители е трудно отличимо от това на сбирките „гласове от кошера“, показвани по време на съботното предаване по БНТ „Говори сега“. И на тези сбирки се чуват нескромни гласове, както в Народното събрание и от некоалицията, и от опозицията. Трудно установима е и разликата на идейно-политическите им равнища. И едните, и другите не разкриват вредата от партийната избирателна система. Едните – защото се надяват на идването на партия-спасител. Другите – защото тази система не допуска по-народния им заместител.

Безпартийните не могат да изрекат свои идеи, без да поглъщат пяна от плискащата се около тях словесност. Ценностната им ориентация се спъва в медийната плява. В медийната разкаляност трудно се открива плитчината, където да можеш да се изправиш и да се огледаш.

Пяната залива медийното пространство и в бъркотията от пяна и цинизми трудно се откриват някои истини. Необходимо е единение на личността и обществото, за да се прилага категорическия императив към обществените подсистеми. Антон Дончев считаше, че едно от съществуващите преди образуването на единен Китай северни китайски царства е имало за император прабългарина Лу-Дун. А ние още не можем да се доверим на национален обединител измежду българите и все го търсим по бреговете на Атлантика. Самоорганизацията на българските избиратели може да допринесе за разрешаването на тази проблема. Тя може да стимулира и скромността и смирението сред нашите редици.