Субектни възможности

Факторите, допринасящи за превръщането ни в политически субекти, са разнообразни. Важно е да противостоим на отрицателните последствия от разделението на труда. Преодоляване изискват и проявленията на неграмотността у нас. Политическата съзнателност изисква привличане на хората към сътрудничество в създаването на духовни ценности. Това не значи, че трябва да отлагаме политическата самоорганизация, докато всички станем високопросветени.

Съществуват много потенциални политически възможности. Дано новата 2020 година има по-голям простор за разкриването им. Да открие пътеки и пътища за изява на политическата активност на българите. Не само и не толкова с протести. А, като съзнателни инициатори на промени към политическа действеност на избирателите, от нас зависи докъде ще стигнат разговорите за Конституцията. От нас зависи дали ще се сведат до „разследването“ на главния прокурор, или ще се задълбочат до необходимостта от премахване на политическото неравноправие на гражданите.

Доколкото я имаме, политическата ни съзнателност трябва да е по-целенасочена. Да се стремим към изменение на обществената среда не с оглед на изборите през по-следващата година, а с оглед на умножаването на формите на взаимодействие между нас. Главно да е стремежът ни към активизация на характерните черти, отличаващи ни от многохилядните видове хайванчета, а не на протести да ревем като тях. С участие в процеса на приемането на решения да постигнем хуманистична целенасоченост на динамически развиващата се човешка природа.

Стоян Съботинов

Самоактивност и съгласие

Свободата се осмисля от самоактивните. От самосъгласяващите се властта не може да бъде контролирана. Не може и дума да става от тях властта да бъде ограничавана и възпирана. Те се надяват само на „власт възпира власт“. Но когато и властта, и възпирането са у партокрацията, надеждата е архинаивна. Тогава написаните в конституцията права не се реализират като правоспособности на хората. Тогава разделението на властта е маскирано безправие.

Без политическа самоактивност на гражданите делегираната власт става самовластие. Обоснованите като права от Кант изисквания на разума са права за реализация на способностите на самия разум у всеки човек. Това е истинската предпоставка на трайния мир между народите. Изискването на фон Хумболт, че хората трябва да имат на разположение голямо разнообразие от обстоятелства и жизнена среда, които те постоянно да изпитват и да избират, е валидно и за право на избиране на варианти, в един или друг мащаб, за обществено развитие от всеки желаещ да ги предлага. Това означава, че политическият монопол на партийците е несъвместим с истинската демокрация и свободата на мнозинството. Няма никакво основание от разбирането на свободата като система, в която хората могат най-добре да откриват и развиват своите интереси и способности, да се изключват политическите интереси и способности на когото и да било. За да не се допуска това, всеки трябва да проявява политическа самоактивност и взискателност, а не само съгласие.

Ст. Съботинов

Безучастие от неравноправие

Най-после президентът стигна до въпроса: „Има ли неправилен прочит на Конституцията?“ А ако има, този въпрос е свързан с други: Кои глави от Конституцията се четат неправилно? Кой ги чете неправилно? Неправилното четене не е свързано само с една глава. Свързано е с немалко хора.

Президентът и проф. Е. Друмева, председател на правния съвет при президента, заговориха за право на българските граждани на индивидуална конституционна жалба. Проф. Друмева обяснява, че за да не се затлачва работата на Конституционния съд с по-маловажни от конституционнозначимите жалби, ще има съответен ред. Индивидуални конституционни жалби ще се приемат само от граждани, за които са изчерпани възможностите да се обръщат към по-долустоящи институции.

Възниква отново въпросът: към кого да се обръщат гражданите, които са недоволни от прочита на Конституцията от Конституционния съд? Млади политици-партийци от парламента ги утешават с правото на протести. Но социологът Гълъбов правилно казва, че преди правото на протести трябва да има право на участие в приемането на решения. Конституционният съд не признава такова право на гражданите относно решения за промени в Конституцията, касаещи държавното устройство на Република България. А Конституционният съд не е „уязвим“ като главния прокурор, на когото щели да търсят разследващ го прокурор! Днешните партийци-законодатели ни намериха по-неразкъсваем порочен кръг от омагьосаните кръгове на Т. Живков.

Г. Вълчанов

Индивидуализация или отчуждение

Без индивидуализация на политическия процес настъпва многостранно отчуждение. Хората се отчуждават от околната среда. Отчуждават се от възпроизводствения процес – от възпроизводството на живота и от средствата за производство. Отчуждават се от държавата. Отчуждават се един от друг.

На индивидуалното участие в политическия процес пречи партийната система. Корумпираната партийна система чрез отлъчване на безпартийните от политиката се защитава от разобличения. Като няма безпартийни политически организации, безпартийните имат право да говорят там, където най-малко се чува. Социални мрежи и връзки, които нямат достъп до взимащите определящи решения органи, зависят от капризите на едни или други журналисти. Хората, които не могат чуваемо да изразяват общностните си чувства, са много. И да имаш гражданска смелост да казваш истината, няма кой от взимащите решения да те чуе.

Институциите са зависими от отделни индивиди, а тези индивиди в много случаи са чужди на интересите на мнозинството индивиди. Трябва да се обединим, за да ни слушат.

Петко Грудов

Конфликти – несигурност

Съвременните конфликти са предимно конфликти за власт. Индивидите често ситуативно разграничават своето от чуждото. Сами се разграничават предимно според конкуренцията за привилегии, за материални облаги, за власт. Борещите се за власт често се прехвърлят от един отбор в друг. Ако не са в един отбор, и роднини стават чужди едни на други.

Важни са партийните властови стратегии. Груповата стратегия се оформя и определя според очертанията и параметрите на противника. Партиите произвеждат лесно превръщащи се във врагове политически противници. Така живеем в свят на политически конфликти и властови игри. Стотици партии и вакуум откъм действия на политическите институции. А нас ни няма в политическия процес. В този процес почти липсват политически искри, а преобладават корупционни скандали. В партийните платформи много обещания – малко заряд за променящи ситуацията действия. Така политиката губи градивната си способност. Политическото като самоорганизиращо се не се създава. Трябва да се намесим в политическия процес.

Д. Томов