Свободата се осмисля от самоактивните. От самосъгласяващите се властта не може да бъде контролирана. Не може и дума да става от тях властта да бъде ограничавана и възпирана. Те се надяват само на „власт възпира власт“. Но когато и властта, и възпирането са у партокрацията, надеждата е архинаивна. Тогава написаните в конституцията права не се реализират като правоспособности на хората. Тогава разделението на властта е маскирано безправие.
Без политическа самоактивност на гражданите делегираната власт става самовластие. Обоснованите като права от Кант изисквания на разума са права за реализация на способностите на самия разум у всеки човек. Това е истинската предпоставка на трайния мир между народите. Изискването на фон Хумболт, че хората трябва да имат на разположение голямо разнообразие от обстоятелства и жизнена среда, които те постоянно да изпитват и да избират, е валидно и за право на избиране на варианти, в един или друг мащаб, за обществено развитие от всеки желаещ да ги предлага. Това означава, че политическият монопол на партийците е несъвместим с истинската демокрация и свободата на мнозинството. Няма никакво основание от разбирането на свободата като система, в която хората могат най-добре да откриват и развиват своите интереси и способности, да се изключват политическите интереси и способности на когото и да било. За да не се допуска това, всеки трябва да проявява политическа самоактивност и взискателност, а не само съгласие.
Ст. Съботинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар