Права на политически цели и дейност

Член 12, алинея (2) на нашата Конституция разпорежда, че сдруженията на гражданите „не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност“.

Според Българския синонимен речник, сдружението означава: дружество, съюз, обединение, корпорация, компания, асоциация, братство. „Дружество“ на латиница означава някакъв синоним на общество. Например: société anonyme – акционерно дружество.

Освен споменатия по-горе синоним, според речника, „съюз“ означава брак или сватба. На свой ред, „сватба“ означава: бракосъчетание, венчавка, венчило, женитба. Все хубави работи.

Същото се отнася и за „обединение“. Синоними на тази дума са: интеграция, коопериране, консолидация, съединяване, сливане, сплотяване и други с подобно значение. Като социологически термини, всички тези думи са с повей на дружба и братство. Подобна насоченост имат и думите „корпорация“ и „компания“, независимо от целите, които може да си поставят подобни образувания. „Полъх“ на свързване и сдружаване се долавя и от думата „асоциация“. Да не говорим за „братство“.

Оказва се, че на обществени процеси, изразявани с думи, отнасящи се до свързване, сдружаване, сплотяване на хората чл. 12, ал. (2) от Конституцията отрича правото на политическо функциониране и развитие. Според чл. 12 на нашата Конституция, хората, които се сдружават, за да удовлетворяват по-адекватно своите потребности и да развиват по-многообхватно своите способности, в това си качество не може да извършват политическа дейност. Оказва се, че политическите образувания не може да са сдружения на граждани!

Ако сдруженията на гражданите нямат право да извършват политическа дейност, а партиите имат, би следвало, че партиите не са граждански сдружения. Това, че те са политически организации на граждани, не изключва възможността да са и сдружения на тези граждани, но по-важно е друго. Отнесен към характеристиката на обществената система, терминът „партия“ означава важна страна, подсистема на човешка общност, група от хора, част от общество. Признаването на право на политическо целеполагане и на политическа дейност на такава част и отричането на това право на гражданските сдружения противоречи на естествените човешки права. Политиката е отношение към обществено-историческата необходимост, а тази необходимост се проявява най-пълно преди всичко в цялостните обществени системи. С най-съществено необходима цялостност в Социума се характеризират обществото като цяло и основната, субтратна, единица на това общество, човекът. Да се отрича правото на политическа целенасоченост и дейност на политическото същество човек, защото бил безпартиен, означава да се спъва развитието на обществото. Да се признава това право само на партиите означава да се стимулират политическата груповщина, едностранчивост, сепаратизъм.

Възможно е народните представители в Седмото ВНС да са допуснали това в стремежа си да се оттласнат от прославата на фалшивото единство на българското общество през третата четвърт на XX век. Но те са отишли в друга крайност. Правото на политическа целенасоченост и инциативност трябва да бъде признато на всички дееспособни български граждани. Време е у нас да започне да функционира същността на пряката демокрация. Крайно време е българските избиратели да започнат да избират от номинирани от тях самите, а не само от избрани от партийци кандидати за депутати.

Действителност и представителство

От „По нагорнища в мъглявина“ следва кратък извод: Необходимостта произтича от противоречие, а случайността – от противоречия. Разрешаването на противоречието между общественото битие и общественото съзнание се съпътства с преплитането на разрешаванията на милионите противоречия между индивидуалните битийност и съзнателност. Тази обществена действителност трябва да има възможно най-концентрирано представителство сред овластените.

 

Доколкото, за да има мотивация за съзидание, трябва да има равнодействена противоположност, управлението трябва да има за опозиция мнозинството в парламента, а не малцинството в него. Финансовата катастрофа през зимата на 1996/1997 г. беше резултат на подкрепата за правителството от мнозинството в парламента. Но работата на правителството ще се спъва, ако има опозиционно партийно мнозинство. Кризата през 2013 г. продължи около година и напълно доказа това. Тогавашното управление нямаше устойчивост и докато разполагаше с аритметично мнозинство.

Конструктивна и силна опозиция на управлението може да бъде само непартийното мнозинство в парламента. Защото то ще излъчва правителството и ще го критикува. На мястото на сложните партийни пазарлъци в парламента и извън него, трябва да дойде простотата на непартийното представителство.

Бурните партийни сблъсъци и опасни коалиционни завихряния не оставят естествено необходимото място за допускане и поправяне на грешки. При загуба на доверие на правителството то не може да спре водопадите от слухове, а гражданите губят устойчивост спрямо тях. Необходимостта трябва да прозира в повече случайности. Съвременният социално-икономически живот не изисква демонстрации на стотици и хиляди политически определености, принадлежащи на многочислени обществени групи, а чуваемост за политическата артикулация на отношенията гражданин-общество на всички обществено активни и честни избиратели. Избирателите по-добре от партийните лидери знаят, какво избираните не знаят. Номинирането отдолу ще способства за открояване на незнанието. То по-добре откроява за номинираните отдолу избирателското незнание. При отстояването на техните номинации от избиратели проличават пробойните в масовата политическа артикулация на обществените и индивидуалните интереси. При обсъждането на номинациите и кандидатските листи досега увековечените политслушатели ще развиват чувствата си на солидарност с другите вече проговорили бивши „неми“ безпартийни. Бавното политическо съзряване ще се съчетава с развитието на способността за адекватно изразяване. 

При очакване на партиен месия може да дочакаме ненаситен на власт диктатор. При многостепенни избори и номиниране само отдолу нагоре тази опасност се минимизира. При тях избирателската инертност се намалява.

Пряката демокрация, осъществявана чрез произвеждане на референдуми, трябва да се съчетава с непряко избиране на заемащите най-високи постове в държавата. Тези ръководители трябва да са субординирани с колективни върховни органи. Те може да имат повече власт само в извънредни ситуации. Колективните органи може да отчитат проявлението на необходимостта в повече случайни ситуации и да придобиват по-голяма антикрехкост. Трябва да правят това, без да потулват персоналната отговорност на който и да е. Прякото избиране на държавните ръководители поражда у избиратели фалшиво господарско самочувствие и чувство за избавление от отговорност за обществото.

За подход – сократически, демократически

Честита Новата 2022 година!

В работата „По нагорнища в мъглявина“ пише да се стремим към разбиране колко много не знаем. Мъчнотиите в проумяването на съвременната обществена необходимост произтичат от преплитането на множество случайности с процесите на разрешаването на обществените противоречия. Взаимоотрицателността на противоположните страни на тези противоречия не прозира на повърхността на съвкупност от обществени отношения.

Трудно разбираема е и взаимоотрицателността на състоянията на виртуалния и обективния свят. Интернет може да способства за по-добро изучаване на обществената психика, за изучаване на общественото мнение по съществени проблеми на общественото развитие и др. Но досега единството на тези едновременно функциониращи светове се развива хаотично. Взаимоотрицателността на състоянията на многообразието и на единството на обществената действителност не води към необходимата антикрехкост на тяхното взаимно проникване без достатъчна опосредствуваност на процеса от междинните равнища на обществените системи и структури. Антикрехката устременост на изменението на взаимопроникването на тези състояния предполага достатъчно хетерогенно отсяване на информацията отдолу нагоре и адекватна конкретизация на указанията отгоре надолу. Пряко избираните от народа ръководители в централните органи не обръщат достатъчно внимание на адекватната конкретизация на всяко равнище.

В стремежа си на всички равнища да прилагаме повече нови знания в практическата ни дейност ние може да предизвикаме нови и по-големи катаклизми. Ако повече хора се опитват първи да прилагат знанията ни за отделните области на обществената дейност, катаклизмите ще са повече. В зависимост от мащабите си и начина на преодоляването им, тези катаклизми може да способстват за засилване на антикрехкостта на обществото или да се превръщат в черни лебеди.

В съответствие с такава ситуация, изходното ни разбиране трябва да е сократовско – знаем, че не знаем. Затова трябва взаимно да се информираме какво правим и защо го правим. Трябва да знаем за ставащите катаклизми и за предполагаемото им съотношение с устойчивостта на ситуацията на по-високо ниво.

Политически будните избиратели не знаят може ли някой да предвиди черния лебед, но по-добре от партийните институции знаят кой ги е предупреждавал своевременно за ставащи в живота им сътресения. Партийците не рискуват да предупреждават за възможни лоши новини, когато управляват. Те обикновено не залагат кожата си. Знаят, че след провал няма да ги изберат отново. За избягване на възможни загуби на очаквани печалби партийците избягват съществени промени. Те предпочитат предварително плебисцитно одобряване на най-необходимите промени, ако няма чадър от „по-голям брат“. Но такова одобряване предпочитат за икономически, екологически и т.н. промени. За произвеждане на плебисцити и референдуми по правни и политически проблеми партийните лидери не са съгласни. Считат, че само те са достойни да променят Конституцията.