Действителност и представителство

От „По нагорнища в мъглявина“ следва кратък извод: Необходимостта произтича от противоречие, а случайността – от противоречия. Разрешаването на противоречието между общественото битие и общественото съзнание се съпътства с преплитането на разрешаванията на милионите противоречия между индивидуалните битийност и съзнателност. Тази обществена действителност трябва да има възможно най-концентрирано представителство сред овластените.

 

Доколкото, за да има мотивация за съзидание, трябва да има равнодействена противоположност, управлението трябва да има за опозиция мнозинството в парламента, а не малцинството в него. Финансовата катастрофа през зимата на 1996/1997 г. беше резултат на подкрепата за правителството от мнозинството в парламента. Но работата на правителството ще се спъва, ако има опозиционно партийно мнозинство. Кризата през 2013 г. продължи около година и напълно доказа това. Тогавашното управление нямаше устойчивост и докато разполагаше с аритметично мнозинство.

Конструктивна и силна опозиция на управлението може да бъде само непартийното мнозинство в парламента. Защото то ще излъчва правителството и ще го критикува. На мястото на сложните партийни пазарлъци в парламента и извън него, трябва да дойде простотата на непартийното представителство.

Бурните партийни сблъсъци и опасни коалиционни завихряния не оставят естествено необходимото място за допускане и поправяне на грешки. При загуба на доверие на правителството то не може да спре водопадите от слухове, а гражданите губят устойчивост спрямо тях. Необходимостта трябва да прозира в повече случайности. Съвременният социално-икономически живот не изисква демонстрации на стотици и хиляди политически определености, принадлежащи на многочислени обществени групи, а чуваемост за политическата артикулация на отношенията гражданин-общество на всички обществено активни и честни избиратели. Избирателите по-добре от партийните лидери знаят, какво избираните не знаят. Номинирането отдолу ще способства за открояване на незнанието. То по-добре откроява за номинираните отдолу избирателското незнание. При отстояването на техните номинации от избиратели проличават пробойните в масовата политическа артикулация на обществените и индивидуалните интереси. При обсъждането на номинациите и кандидатските листи досега увековечените политслушатели ще развиват чувствата си на солидарност с другите вече проговорили бивши „неми“ безпартийни. Бавното политическо съзряване ще се съчетава с развитието на способността за адекватно изразяване. 

При очакване на партиен месия може да дочакаме ненаситен на власт диктатор. При многостепенни избори и номиниране само отдолу нагоре тази опасност се минимизира. При тях избирателската инертност се намалява.

Пряката демокрация, осъществявана чрез произвеждане на референдуми, трябва да се съчетава с непряко избиране на заемащите най-високи постове в държавата. Тези ръководители трябва да са субординирани с колективни върховни органи. Те може да имат повече власт само в извънредни ситуации. Колективните органи може да отчитат проявлението на необходимостта в повече случайни ситуации и да придобиват по-голяма антикрехкост. Трябва да правят това, без да потулват персоналната отговорност на който и да е. Прякото избиране на държавните ръководители поражда у избиратели фалшиво господарско самочувствие и чувство за избавление от отговорност за обществото.