Честита Новата 2022 година!
В работата „По нагорнища в мъглявина“ пише да се стремим към разбиране колко много не знаем. Мъчнотиите в проумяването на съвременната обществена необходимост произтичат от преплитането на множество случайности с процесите на разрешаването на обществените противоречия. Взаимоотрицателността на противоположните страни на тези противоречия не прозира на повърхността на съвкупност от обществени отношения.
Трудно разбираема е и взаимоотрицателността на състоянията на виртуалния и обективния свят. Интернет може да способства за по-добро изучаване на обществената психика, за изучаване на общественото мнение по съществени проблеми на общественото развитие и др. Но досега единството на тези едновременно функциониращи светове се развива хаотично. Взаимоотрицателността на състоянията на многообразието и на единството на обществената действителност не води към необходимата антикрехкост на тяхното взаимно проникване без достатъчна опосредствуваност на процеса от междинните равнища на обществените системи и структури. Антикрехката устременост на изменението на взаимопроникването на тези състояния предполага достатъчно хетерогенно отсяване на информацията отдолу нагоре и адекватна конкретизация на указанията отгоре надолу. Пряко избираните от народа ръководители в централните органи не обръщат достатъчно внимание на адекватната конкретизация на всяко равнище.
В стремежа си на всички равнища да прилагаме повече нови знания в практическата ни дейност ние може да предизвикаме нови и по-големи катаклизми. Ако повече хора се опитват първи да прилагат знанията ни за отделните области на обществената дейност, катаклизмите ще са повече. В зависимост от мащабите си и начина на преодоляването им, тези катаклизми може да способстват за засилване на антикрехкостта на обществото или да се превръщат в черни лебеди.
В съответствие с такава ситуация, изходното ни разбиране трябва да е сократовско – знаем, че не знаем. Затова трябва взаимно да се информираме какво правим и защо го правим. Трябва да знаем за ставащите катаклизми и за предполагаемото им съотношение с устойчивостта на ситуацията на по-високо ниво.
Политически будните избиратели не знаят може ли някой да предвиди черния лебед, но по-добре от партийните институции знаят кой ги е предупреждавал своевременно за ставащи в живота им сътресения. Партийците не рискуват да предупреждават за възможни лоши новини, когато управляват. Те обикновено не залагат кожата си. Знаят, че след провал няма да ги изберат отново. За избягване на възможни загуби на очаквани печалби партийците избягват съществени промени. Те предпочитат предварително плебисцитно одобряване на най-необходимите промени, ако няма чадър от „по-голям брат“. Но такова одобряване предпочитат за икономически, екологически и т.н. промени. За произвеждане на плебисцити и референдуми по правни и политически проблеми партийните лидери не са съгласни. Считат, че само те са достойни да променят Конституцията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар