Член 12, алинея (2) на нашата Конституция разпорежда, че сдруженията на гражданите „не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност“.
Според Българския синонимен речник, сдружението означава: дружество, съюз, обединение, корпорация, компания, асоциация, братство. „Дружество“ на латиница означава някакъв синоним на общество. Например: société anonyme – акционерно дружество.
Освен споменатия по-горе синоним, според речника, „съюз“ означава брак или сватба. На свой ред, „сватба“ означава: бракосъчетание, венчавка, венчило, женитба. Все хубави работи.
Същото се отнася и за „обединение“. Синоними на тази дума са: интеграция, коопериране, консолидация, съединяване, сливане, сплотяване и други с подобно значение. Като социологически термини, всички тези думи са с повей на дружба и братство. Подобна насоченост имат и думите „корпорация“ и „компания“, независимо от целите, които може да си поставят подобни образувания. „Полъх“ на свързване и сдружаване се долавя и от думата „асоциация“. Да не говорим за „братство“.
Оказва се, че на обществени процеси, изразявани с думи, отнасящи се до свързване, сдружаване, сплотяване на хората чл. 12, ал. (2) от Конституцията отрича правото на политическо функциониране и развитие. Според чл. 12 на нашата Конституция, хората, които се сдружават, за да удовлетворяват по-адекватно своите потребности и да развиват по-многообхватно своите способности, в това си качество не може да извършват политическа дейност. Оказва се, че политическите образувания не може да са сдружения на граждани!
Ако сдруженията на гражданите нямат право да извършват политическа дейност, а партиите имат, би следвало, че партиите не са граждански сдружения. Това, че те са политически организации на граждани, не изключва възможността да са и сдружения на тези граждани, но по-важно е друго. Отнесен към характеристиката на обществената система, терминът „партия“ означава важна страна, подсистема на човешка общност, група от хора, част от общество. Признаването на право на политическо целеполагане и на политическа дейност на такава част и отричането на това право на гражданските сдружения противоречи на естествените човешки права. Политиката е отношение към обществено-историческата необходимост, а тази необходимост се проявява най-пълно преди всичко в цялостните обществени системи. С най-съществено необходима цялостност в Социума се характеризират обществото като цяло и основната, субтратна, единица на това общество, човекът. Да се отрича правото на политическа целенасоченост и дейност на политическото същество човек, защото бил безпартиен, означава да се спъва развитието на обществото. Да се признава това право само на партиите означава да се стимулират политическата груповщина, едностранчивост, сепаратизъм.
Възможно е народните представители в Седмото ВНС да са допуснали това в стремежа си да се оттласнат от прославата на фалшивото единство на българското общество през третата четвърт на XX век. Но те са отишли в друга крайност. Правото на политическа целенасоченост и инциативност трябва да бъде признато на всички дееспособни български граждани. Време е у нас да започне да функционира същността на пряката демокрация. Крайно време е българските избиратели да започнат да избират от номинирани от тях самите, а не само от избрани от партийци кандидати за депутати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар