Сигурен съм в самохвалството на много партийци. Те смятат, че без техните партии не може да минават нито управлението, ни стихийните протести против него. Казват, че партиите им осигурявали идеологически социалните протести. Те играели в тях хармонизираща роля. Твърдят, че социалната стратификация поражда необходимост от политически партиии, а на практика много партии претендират да представляват цялото „политическо пространство“, т.е. цялото пространство на социална стратификация. Опитват се да „балансират“ и „хармонизират“ интересите на различни социални групи. На практика техните „хармонизиращи“ операции не ограничават олигархическия монопол върху финансовите и информационните ресурси. Остават си запазени и привилегиите на олигарсите, и илюзиите на гражданите за политическо равноправие. Реалното участие на мнозинството граждани в овластяването липсва. Липсва представителство на мнозинството граждани в органите на държавната власт. Избиратели, незнаеши за какво гласуват, избират имена от партийните листи с кандидати за овластяване. Представителната власт продължава да окрехкостява.
Избирателите са лишени от възможността да определят чуваемо предпочитанията си към съдържателни политически алтернативи. Партийците определят избирателските възможности за гласуване и ако тяхната роля се изчерпваше със самохвалството, че само те имат висока политическа култура, Господ здраве да им дава!
Но не съм съгласен с настоящото окрехкостяване на парламента. Не съм съгласен моят избор да бъде сведен до това, което те са ми избрали. В това отношение, изложеното от С. Чатой становище на Д. ван Рейбрук е напълно правилно. Информационно-техническите ни средства са на достатъчно високо ниво, за да могат да се справят с толкова предложения за кандидати за представляващи ни в органите на държавната власт у нас, колкото българските избиратели искат да направят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар