Меритокрация и плурализъм

В работата на С. Чатой „По нагорнища в мъглявина“ се отдава предпочитание на меритокрацията пред олигархията и партокрацията. Меритократическата надежда се разглежда като същностна черта на модерното общество, като тенденция към справедливи и полезни за цялото общество неравенства. Но така не се слага „край на политическата доминация на носителите на жажда за власт“. Меритокрацията се свързва със справедливост, а може да способства и за плурализация на представителството. Защото заслужили хора има във всички области на обществения живот.

У нас, сред голямо множество партии, свестен политически плурализъм няма. Политическите партии пречат на изявата  на дръзновено мислещите и нравствено извисени дейци. В българските партии няма състезателност на стратегически идеи относно политическото развитие на нашата държава. Многократните парламентарни избори през 2021 г. доказаха, че и голямо множество избиратели при гласуването не се ръководят от идеи, а от обещанията на партийните лидери за неотложен келепир. Затова и след поредните избори през годината мнозинството в парламента се оказваше различно от предишното.

Обикновено при тактически различия, свързани с изработването на отделни програми, нашите политически партии се роят. Така демократичността във функционирането им не се повишава. И да има някаква конкуренция на мненията на отделни дейци в някои партии, вътрешнопартийният плурализъм на идеите и проектите в българската политическа система се оказва много ограничен.

Мисля, че с чл. 12 от Конституцията и без създаване на непартийни политически организации на избирателите истинският идеологически плурализъм у нас няма шансове. А политическият монопол позволява на доминиращите партии да елиминират всеки опит за проявление на идейно-политически организации на български граждани. Този монопол задушава в зародиш значимите непартийни политически алтернативи. С правно-политическите устои в Конституцията от 1991 г., той даже изключва възможността за разпространение на такива идеи, защото последователният идейно-политически плурализъм би следвало да приема за допустими всички възможни идеологически алтернативи. Така практически нашият народ е лишен и от истинска пряка демокрация, и от истинска парламентарно-представителна демокрация. Но въпреки мнението на Н. Талеб за липсата на гаранция, че справилият се в миналото ще се справи  и в бъдещето, вярвам повече на заслужилия с нещо, отколкото на даващия обещания.