Ограничения на свободата

Чрез партийния избор на кандидатите за овластяване, от които гражданите могат да избират представителите си в органите на властта, политическите партии ограничават защитената индивидуална сфера на политическо действие на обикновените граждани. Тези партийни ограничения на индивидуалната свобода не се преодоляват със съблюдаване на правилата за справедливо поведение. Правилата не могат да предотвратят всички действия, лишаващи избирателите от действена политическа свобода.

Защитата на очакванията на хората от вредните последици на много партийни решения може да е само частична. Правото не забранява партийни инициативи, основани на очаквания за неуспех на други партийни групировки или обществени дейци. Правилата на поведение могат само да подсказват на кои очаквания може да се разчита.

Нови правила целят защита на съществуващи и предизвикват нови очаквания. „Всяко ново правило, насочено към решаване на даден конфликт, може да породи конфликти по други въпроси, защото установяването на нови правила винаги се отразява на реда в действията, който не се определя изцяло само от правото. Дали създадените правила са подходящи или не, може да се прецени само чрез въздействието им върху съществуващия ред, което се установява по пътя на опита и грешката“ (Фридрих А. Хайек, „Право, законодателство и свобода“, Първи том „Правни норми и правов ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1966, стр. 121).

Съществено-значимите думи означават конкретни понятия. С правото да ги произнасят чуваемо днес са удостоени партийците. Партийци имат думата в законодателните органи. Тяхното слово служи на очакванията на богатите им покровители, които финансират най-значимите проекти. На тях служат партийните законодатели и журналисти. Техният глас е чуваем и във виртуалния свят, и в материалните структури на обществото. Народи скандират с езика на господарите си, а собственото им мърморене е политически нечуваемо. На неравноправните маси липсва словесната изява на политически субект.

Обществото и обществознанието са обхванати от социално-политическа криза. Възпроизвежда се партийна жажда за власт, но не и идейно-политически плурализъм. Политическата активност на избирателите е в застой. Те не са равнодействаща противоположност на избираните. Предлагащите кандидатите за избиране се надпреварват в даването на обещания пред избирателите. За неизпълнението на обещанията няма наказания. За наказание се приема бъдещето им неизбиране. Но неизбираните си сменят имената и цвета и отново се нареждат сред обещаващите.

Способност за целенасочена абстракция

Изменящите се обществени процеси и системи пораждат необичайни ситуации с липсваща сигурност за легитимност на очакванията. Разрешаването на нововъзникващи проблеми, свързани с поддържането на текущия ред на действията, тогава изисква от работещите в органите на законодателната власт високоразвити способности за целенасочена абстракция. Тогава те трябва да вникват много задълбочено в състоянието на системата на установените правила и възможното ѝ откроило се несъответствие на определена страна на изменящата се обществена действителност. В прецизирането на предизвикващите дискусии правила трябва да участват всички желаещи граждани. Запълването на празнини в системата на признатите правила чрез произвеждане на референдуми е за предпочитане. Но преди формулирането на ново правило, за да бъде гласувано на референдум, то трябва да се предшества от обсъждане на всички изразени различни мнения и съмнения чрез всички средства за комуникация.

Необходима е несекваща взаимоотрицателност на състоянията на спонтанно възникващите обичаи и целенасоченото усъвършенстване на системата от правила за справедливо поведение. Тази взаимоотрицателност влияе върху и се влияе от конкретното съдържание на фактическия ред на действията. Допълването и хармонизирането на функциониращите правила става и с изменение на систематизацията им. Допълването на системата и я усъвършенства със запълването на нейни празнини, и създава нови нейни несъвършенства. Този процес не се осъществява с държавна целенасоченост. Усъвършенстването на реда в действията способства за предотвратяване на конфликти между много начинания на хората. Без да произтича от целенасоченост към създаване на нова правна система, такава дейност допринася за прогреса на различни сфери на взаимодействието на хората.

Човешки действия, засягащи други хора, могат да предизвикват формулирането на правила за справедливо поведение. Формулирането или прецизирането на правила за справедливо поведение може да допринася за обогатяване на системата на обществените ценности при способност за абстрахиране както от индивидуални, така и от групови цели. В съвременното общество развитието на способностите за целенасочена абстракция в този дух се спъва най-вече от стремежи да се отстояват партийни идеи и интереси. Партийната обвързаност пречи на взаимопроникването на издигането на нравствената висота и правното усъвършенстване на обществото.

„Плурализъм“ – основа на несправедливостта!

Несправедливостта у нас е конституционно закрепена. При тълкуване на Конституцията е задълбочена. Партийните и непартийните политически идеи са в ситуация на неравноправие. Политическата несправедливост у нас е драстична. А информационните възможности за работа, насочена към повече политическа справедливост и развитие на „несистемни“ и особено непартийни идеи, са многократно по-ограничени от тези на доминиращите партии.

Много прависти считат, че непартийната опозиция е незаконна. Те целят идеологическата ѝ маргинализация и правно-политическото ѝ неутрализиране. До неотдавна у нас партийно-политическия плурализъм често функционираше като партийно-политически дуализъм. В началото на 20-те години на века той преминава в партийно-политически хаос. 

През 2021 година разликата между управляващи и опозиция започна по-често да се губи. При много демонстрирани повърхностни различия – фактически идеологически монизъм. В крайна сметка – игнориране на политическите права на непартийните граждани – нито пряка демокрация, нито истинска парламентарно-представителна демокрация. Мнозинството от българските граждани отказа да приеме като свои парламентарните избори у нас през юли 2021 г. и не гласува. На изборите през есента на същата година гласувалите останаха само около една трета от избирателите. Българските средства за масова информация продължават да защитават доминиращите политическата ни система партии, но и тяхното влияние намалява. Но това не им пречи да продължават да си получават големите партийни субсидии. Не им пречи и техните членове да казват, че само те са способни да артикулират интересите на безпартийните граждани.

Д. Стоянов