Несправедливостта у нас е конституционно закрепена. При тълкуване на Конституцията е задълбочена. Партийните и непартийните политически идеи са в ситуация на неравноправие. Политическата несправедливост у нас е драстична. А информационните възможности за работа, насочена към повече политическа справедливост и развитие на „несистемни“ и особено непартийни идеи, са многократно по-ограничени от тези на доминиращите партии.
Много прависти считат, че непартийната опозиция е незаконна. Те целят идеологическата ѝ маргинализация и правно-политическото ѝ неутрализиране. До неотдавна у нас партийно-политическия плурализъм често функционираше като партийно-политически дуализъм. В началото на 20-те години на века той преминава в партийно-политически хаос.
През 2021 година разликата между управляващи и опозиция започна по-често да се губи. При много демонстрирани повърхностни различия – фактически идеологически монизъм. В крайна сметка – игнориране на политическите права на непартийните граждани – нито пряка демокрация, нито истинска парламентарно-представителна демокрация. Мнозинството от българските граждани отказа да приеме като свои парламентарните избори у нас през юли 2021 г. и не гласува. На изборите през есента на същата година гласувалите останаха само около една трета от избирателите. Българските средства за масова информация продължават да защитават доминиращите политическата ни система партии, но и тяхното влияние намалява. Но това не им пречи да продължават да си получават големите партийни субсидии. Не им пречи и техните членове да казват, че само те са способни да артикулират интересите на безпартийните граждани.
Д. Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар