Ограничения на свободата

Чрез партийния избор на кандидатите за овластяване, от които гражданите могат да избират представителите си в органите на властта, политическите партии ограничават защитената индивидуална сфера на политическо действие на обикновените граждани. Тези партийни ограничения на индивидуалната свобода не се преодоляват със съблюдаване на правилата за справедливо поведение. Правилата не могат да предотвратят всички действия, лишаващи избирателите от действена политическа свобода.

Защитата на очакванията на хората от вредните последици на много партийни решения може да е само частична. Правото не забранява партийни инициативи, основани на очаквания за неуспех на други партийни групировки или обществени дейци. Правилата на поведение могат само да подсказват на кои очаквания може да се разчита.

Нови правила целят защита на съществуващи и предизвикват нови очаквания. „Всяко ново правило, насочено към решаване на даден конфликт, може да породи конфликти по други въпроси, защото установяването на нови правила винаги се отразява на реда в действията, който не се определя изцяло само от правото. Дали създадените правила са подходящи или не, може да се прецени само чрез въздействието им върху съществуващия ред, което се установява по пътя на опита и грешката“ (Фридрих А. Хайек, „Право, законодателство и свобода“, Първи том „Правни норми и правов ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1966, стр. 121).

Съществено-значимите думи означават конкретни понятия. С правото да ги произнасят чуваемо днес са удостоени партийците. Партийци имат думата в законодателните органи. Тяхното слово служи на очакванията на богатите им покровители, които финансират най-значимите проекти. На тях служат партийните законодатели и журналисти. Техният глас е чуваем и във виртуалния свят, и в материалните структури на обществото. Народи скандират с езика на господарите си, а собственото им мърморене е политически нечуваемо. На неравноправните маси липсва словесната изява на политически субект.

Обществото и обществознанието са обхванати от социално-политическа криза. Възпроизвежда се партийна жажда за власт, но не и идейно-политически плурализъм. Политическата активност на избирателите е в застой. Те не са равнодействаща противоположност на избираните. Предлагащите кандидатите за избиране се надпреварват в даването на обещания пред избирателите. За неизпълнението на обещанията няма наказания. За наказание се приема бъдещето им неизбиране. Но неизбираните си сменят имената и цвета и отново се нареждат сред обещаващите.