Индивидуалното поведение, пише Ф. Хайек в „Правни норми и правов ред“, е продукт на системно взаимно приспособяване. Взаимното приспособяване става в процес на общуване. Общуването и приспособяването стават при определен ред в действията. Всички граждани имат право на стремеж към опазване и усъвършенстване на този ред като ценност, от която зависи успешното изпълнение на техните планове и постигнаето на целите им. Всички имат право на взаимодействие с органите на властта за това.
Политическите партии си присвояват тези права на безпартийните граждани. Те се самообявяват за политическа класа, реализираща политическата необходимост. Доколкото политическата необходимост не се възприема чрез сетивата, а се отразява в абстрактното мислене и се изразява чрез словото, партийците монополизират чуваемото ѝ изразяване. Така фактически безпартийните се класифицират като неспособни на мисловно възпроизвеждане на политическите отношения и се държат далеч от политическата власт. Тяхното политическо отчуждение осакатява социално-политическото развитие. Стимулират се антисоциални индивидуални действия. Вместо политическа демократизация се усилва олигархическата партокрация. Многообразието на индивидуалното целеполагане се ощетява. Опити за персонално съдействие за усъвършенстване на правилата се осуетяват. Важността на реда за успеха на индивидуалните действия се подценява. Изисквания, свързани с възможността за поява на нови обстоятелства, се пренебрегват. Забравя се за необходимостта от проверки на съвместимостта на откривана нова норма с вече съществуващите и тяхната система.
Всичко това показва колко е необходимо въвличането на всички политически будни хора в обсъждането и реализацията на изискванията на обществено-историческата неоходимост и на влиянието на разнообразие от случайни процеси върху разрешаването на противоречията в системата и структурата на тази необходимост. И до днес носим срама по челата си, че все още не сме показали способност да се самоорганизираме, за да развиваме способността си да съответстваме на тези изисквания. Висотата на човешката самоорганизация се реализира с цялото си богатство като взаимоотрицателност и взаимно проникване на богатството на човешкото общуване и разцвета на човешките способности. Висотата на обществената самоорганизация зависи от номинирането на най-достойните за представителство в ръководните ѝ органи. Реализацията на тази зависимост е възможна при реално право на чуваемо слово за всички участници в нея. Безсловесното гласуване и липсата на чуваемо слово за безпартийните се взаимообуславят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар