„Колкото по-открито се дискутира
и предмет на диспут е политиката,
детското внимание се концентрира
върху скучното и еднообразие.
Едно след друго идват поколения,
неотчитащи значимата ѝ стойност –
отнасящи се към нея с презрение
като към най-безнравствена скотобойна!
За да има в политиката нравственост,
трябва и ние да следваме принципа –
в обществена дейност да съблюдаваме
все императива категорически:
мисли и предлагай така, че начинът
ти на предлагане да има в себе си
достойнствата на личностно постъпване,
без оглед на личните ти потребности
Такъв категорически императив
налага на политическия субект
да действа не само като вдига ръка,
а и давайки предложения с респект.
Нравственост в политиката означава
строго съобразяване с истината.
Както и дълженствуване на доброто
с пълно уважение към мнозинството.
Нравственост означава непрекъснатост
на безкористното ни отношение
и към предложенията на другите
при подлагането им на съмнение.
Невъзможна без суверенно мислене –
суверенитетът е демократичност.
Политически дебат в процедурите –
гласуването без колективистичност.
Често „съществува силна инерция“
в гласоподаването по традиция.
Субект придава индивидуалния
смисъл на дейността срещу зависимост.
Турен дефинира демокрацията
и чрез съчетание на единството
на закона и на техниката с лична
свобода и с културното различие.
Демокрацията е необходима
за добро съчетаване на фактори
за обединение и факторите
за по-действена диверсификация
„Не съществува такава демокрация,
която да не е „някак“ плуралистична“.
Ала кой е истински необходимият
плурализъм? Кой е остарял? Кой – измислен?
Трябва хабермасовска комуникация
като способност да бъдат установени
съответните източници, „причините
за несъгласие... между разумни хора“.
Не е пространството на демокрацията
разумно и спокойно. Неспокойствието
му не следва да се възпира с уличните
скандирания, а – чрез контрадействието.
Ограничаване на властта чрез действеност
на основни права – ето сърцевината.
Аз питам днес: само право на гласуване
с ръка и неистов уличен рев ли имам?
Дали са необединими съставните
елементи на демокрацията сега?
Истински ограничават държавната власт –
за номинации избирателски права.
Двете страни са реални с гражданствеността.
Ако е редовно самовъзпитавана –
всеки у себе си върху доброволността –
и на собствена воля е основавана.
Демокрацията си изисква субекта
с разсъдък за политическата система.
Докато народа отнасят към обекта
на политвъздействие – тя е анатема.
Субект не расте от „поливане с тезиси“,
от безспирната канонада – послания.
А от практика, стимулираща размисли
за народна власт със собствени очертания.
Субект, интегриращ идентичност, техники,
жизнен опит – доказателство за свобода.
Субект – никога несвършващо усилие
за единство на устременото към дележ.
Субект – индивид, борещ се за самостойност,
противостоящ на всяко чуждо господство,
поставящ свободата като „условие
за своето щастие“ и като цел главна.
Субект – признаващ „другите като субекти“,
шансовете им да са субекти подкрепящ.
Демокрация – пространство на усилия
в градежа и признаването на субекти.
По определение на Турен: субектът –
„едновременно разум, свобода и памет“.
Демокрацията е системност – култура.
АЗ – детерминант на обществена структура.
За утвърждаване на индивидуалния субект –
на неговата памет, културната му идентичност,
политическият живот не следва да бъде пазар,
че пазарът унищожава искрите на сърдечност.
А колективната и личната свобода изискват
изграждане, защита и смисъл на личния опит,
за да свързват собствена памет с проекти личностни,
с достъпа до благата от културните индустрии:
здравеопазване за хора, на Земята родени;
достъп до всеобщопридобитата информация,
до възпитаващо ум и сърце образование;
право на социална помощ и протести публични.
Ако тези индустрии имат по-основна роля
даже от производството на блага материални,
политиката има определящо значение
и е необходимо всеобщо участие в нея.
Всички имат потребност от „пространство“ политическо,
за да се ликвидира монополът на медиите –
чрез правната регулация в най-универсалната
и с политиката, общо благо за всички търсеща.
Само при реално право на всеки за участие
в това планетарно търсене има демокрация –
без право на монопол ни на авангардна партия,
нито на многопартийния „елит“ политически.
Параванът за този монопол е демагогия,
отнемаща на мнозинството най-фундаменталното
от всичките наши права, социално приложими –
с анахронизми като задължително гласуване.
Задължително не е знак за висота на личността.
Нито е измерител на обществото за зрелостта.
То би могло да обслужва само партокрацията.
за да не се сваля лесно яремът на нацията
Партийци го искат, за да ни вкарат в игра без права.
За да разчитат на избирателите всички нива –
за да могат с безправните по-лесно да си играят.
Ако ли паднем под ярема – насила да ни баят.“
Откъс от издадената преди два дни книга на Сатой Чатой „Алтернатива и императиви“.
