събота, 30 септември 2017 г.

Чуваемост при властелини на медийно съдържание

Според изследване на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) от 2015 година, икономически субекти и рекламодатели са властелини на над 60%, т.е. оказват натиск върху по-голямата част, от разпространяваното медийно съдържание у нас. Възразяващи им журналисти са заплашвани със „загуба на работа“, спиране на реклами, еврофондове. Тези „и други икономически санкции продължават да оказват влияние върху редакционното съдържание“. Други проучвания на медийната ситуация установяват, че при даване на реклами рекламодатели изискват „да бъдат представени в положителна светлина“. Върху печатни медии оказват натиск със заплахи за отказ „от разпространение или разпространение при неизгодни условия“.

Тези изводи трябва да имаме предвид, когато говорим за създаване на самооорганизиращи се избирателски обединения. И в полето на политиката медийното съдържание става обект на бизнес договорености. Налице е „търговия с редакционна политика“. Представители на бизнеса извършват „плащане на журналисти „под масата“ с цел медийно отразяване в позитивна светлина“. Според общоевропейския Мониторинг на медийния плурализъм (ММП) има „подчертано високо ниво на риск за медийния плурализъм в България“. В интернет „чуждестранното участие се засилва“. По-агресивен „пазарен подход е чрез закупуване на вече разработени интернет групи“. И още.

Според изводите на фондация „Медийна демокрация“, през 2011-2012 г.г. „политическите зависимости имат най-голяма тежест. Открояват се следните по-важни проблеми: нарастване на политическия натиск върху медиите; медиен конформизъм и доброволен отказ от критика на статуквото; наличие при част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина; разпределяне на обществени средства и средства от европейски фондове от страна на правителството и различни общини в полза на медии с позитивно отношение към властта (чрез договори за реклама и за медийно отразяване); силна зависимост на регионалните печатни и онлайн медии от местната власт; липса на политическа воля за справяне с проблема за застрашената медийна свобода и други (ФМД, 2012).

През следващите години проблемите, свързани със свободата на медиите, остават без съществено изменение...“

Предлагам ви този текст, за да имате предвид с кого си имаме работа. Ще постигнем ли чуваемост при преобладаваща партократично-олигархична заглушимост?

Дамян Томов

Цитатите са от Орлин Спасов, „Трудната европеизация: българските медии в контекста на ЕС“, сп. „Социологически проблеми“, 1-2, 2017