Кому са потрябвали съвременните предизборни кампании?

Кому са потрябвали тези предизборни кампании? На партийците, за да ни убеждават, че черното е бяло? На партийните журналисти, за да си оправдават заплатите? На шоумените, за да си запълват с коментари за тях програмите?

Защо да не можем да се откажем от сегашните предизборни кампании? Докога ще бъдем третирани като умствено изостанали, та десетки пъти „да ни набиват в главите“ едни и същи политологически „приказки“? Не е ли достатъчно всеки кандидат да си напише платформата-обещание в Интернет и който иска да си я чете? Който сам не иска да направи това, и сто пъти да му се казва едно и също по телевизията, пак няма да се замисли над него.

Когато животът на планетата е ежедневно на екрана, защо трябва, заради изборите, лицата на тези, които са ни омръзнали, да ни се натрапват още много пъти? Или просто за да не ни остане време сами да помислим кой от тези познати би могъл да е по-добър от другите?

Щом като богатството означава да имаш всичко, необходими са противовеси точно на него. Политическата власт, като най-възможен и сравнително най-стабилен негов противовес, може истински да изпълни такава функция при безпартийна избирателна система. Необходим съюзник на такава система са не богатството и парите, а само моралът, скромността.

Недялко Димов

Възпроизводство на субекта и на социалната действителност

„Животът“ на социалната действителност възпроизвежда социалния субект с малко или много изменено качество. Разложението на обществената система и моралния упадък раждат възпроизвеждащи се корупция и битова престъпност. А успешната борба с корупцията изисква възпроизвеждане на обществено-политическата система в ново, оздравено качество. Оздравяването включва и оздравяване на езика. Езикът на агресивността увеличава престъпността и мизантропията. Не може съществуващата агресивност и разпасаността да възпитават у новите поколения в обществото емпатия и самодисциплина. Ходът на общественото развитие налага същностен отпечатък върху съдбата на човека.

Формирането на хора – личности и политически субекти – е и процес на социално-политическо възпроизводство на обществото, и някакво изменение на обществената система. Качеството и значимостта на това изменение зависят предимно от степента на политическа съзнателност на формиращия се човек. Приносът на отделния човек в умножаването на възпроизвежданите материални блага може и да не остави забележима следа в развитието на социалната структура. А личностното противостоене на водещата до застой социална инерция може да предизвиква и други да преоценяват мястото си в обществената система или подсистема, на която принадлежат.

Човешка функция е оценяването на социално-жизненото значение на потребностите и интересите и придаването на собствен смисъл на предполагаемите във връзка с тях действия. Смислообразуването е механизъм на осъзнаване на интересите, присъщи на човека-субект, процес на формиране и функциониране на самосъзнанието. Обществото не трябва да налага, но трябва да подпомага формирането на политическо самосъзнание у човека. Във връзка с това е очевидна вредата от наложената деполитизация, т.е. отказ от работа в помощ на формиране на гражданите като политически субекти в учебните заведения у нас през 90-те години.

Димо Стоянов