„Животът“
на социалната действителност възпроизвежда
социалния субект с малко или много
изменено качество. Разложението на
обществената система и моралния упадък
раждат възпроизвеждащи се корупция и
битова престъпност. А успешната борба
с корупцията изисква възпроизвеждане
на обществено-политическата система в
ново, оздравено качество. Оздравяването
включва и оздравяване на езика. Езикът
на агресивността увеличава престъпността
и мизантропията. Не може съществуващата
агресивност и разпасаността да възпитават
у новите поколения в обществото емпатия
и самодисциплина. Ходът на общественото
развитие налага същностен отпечатък
върху съдбата на човека.
Формирането
на хора – личности и политически субекти
– е и процес на социално-политическо
възпроизводство на обществото, и някакво
изменение на обществената система.
Качеството и значимостта на това
изменение зависят предимно от степента
на политическа съзнателност на формиращия
се човек. Приносът на отделния човек в
умножаването на възпроизвежданите
материални блага може и да не остави
забележима следа в развитието на
социалната структура. А личностното
противостоене на водещата до застой
социална инерция може да предизвиква
и други да преоценяват мястото си в
обществената система или подсистема,
на която принадлежат.
Човешка
функция е оценяването на социално-жизненото
значение на потребностите и интересите
и придаването на собствен смисъл на
предполагаемите във връзка с тях
действия. Смислообразуването е механизъм
на осъзнаване на интересите, присъщи
на човека-субект, процес на формиране
и функциониране на самосъзнанието.
Обществото не трябва да налага, но трябва
да подпомага формирането на политическо
самосъзнание у човека. Във връзка с това
е очевидна вредата от наложената
деполитизация, т.е. отказ от работа в
помощ на формиране на гражданите като
политически субекти в учебните заведения
у нас през 90-те години.
Димо Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар