Истински индивидуализирано представителство

Политическото представителство трябва да бъде индивидуализирано. Избирателите трябва да бъдат представлявани от депутат с независима индивидуалност. Това показа резултатът от последния референдум по въпроса за въвеждането на мажоритарна система, който партийните депутати в Народното събрание отказаха да приемат. Отказаха, защото им се позволява. Защото техните работодатели-избиратели не умеят да изискват от тях.

Това означава, че като избиратели не сме политически субекти. Показваме някакво желание да станем. Затова искаме референдуми. Защото на референдума сам избираш политическо решение, а не делегираш правото си на друг, за да го прави от твое име. Искаме, но не се стараем да станем политически субекти. Затова се задоволяваме само с искане за референдуми. Защото е по-лесно да избираш само от „да“ или „не“. Но без взискателни граждани-субекти и референдумът ще се изроди до плебисцит. Така и политическото ни представителство се изражда до мнозинство от партийни послушници. Това е естествен резултат от неспособността ни да изискваме. Неспособни като политически субекти избиратели – липса на политически субекти-депутати. Така избрани народни представители остават като 90-а дупка на един или друг партиен субект в Народното събрание.

Вярно е, че трябва да се научим да избираме. А като избиратели-субекти трябва да се научим и да номинираме.