Свобода без хаос!

Процесът на разбирането на свободата е неделим от нейното постигане. Особено валидно е за политическата свобода. Който никога не е бил свободен, едва ли някога ще може да разбере що е свобода. Затова и несвободата обикновено се разбира само като външно обусловена.

Хората, които не са опознали най-важните страни на обществената необходимост, не са способни да ценят борците за обществена свобода. Затова трудно се признават за герои изменящите обществени отношения и лесно – демонстриращите неподчинение. Затова и в обществото, както и в училището, „героизмът“ обикновено води до задънена улица. Субектът на активното социално действие може да бъде признат за герой само от общество с формирана хуманистическа съвест.

Хуманизмът като критерий за самооценка, като съзнание за отговорност не може да се възпитава само с проявлението на личния пример на първите. Неговото формиране като действено съзнание на хората може да стане чрез въвличането им в действителния процес на самоорганизация и самоуправление на обществото. Но у нас не се популяризират действията на тези, които обединяват усилията на повече хора за приближаване към истинска демокрация, а постоянно се тръби за тези, които вдигат шум, възпроизвеждайки съществуващите „нови“ стари форми на гласността и себеустройството. Стимулира се не задълбочаването на процесите на въвличане на хората в управлението, а увличането на мнозинството в авантюрите на самоизявата на смятащите се за политици.

Ирационализмът в нашето общество се засилва. У нас той не е проявление на антитехницизма, а по-скоро – антисоциологизъм. Деградацията у отделни хора е свързана не с изпълняваната от тях работа, а по-скоро с неизвършването на никаква обществено-полезна работа. Мнозинството от хората не използват правата си главно поради убеждението, че използването на тези права е губене на време. Чувствайки се неуверени в разсъжденията си за обществото, те не вярват на тези, които се опитват да правят някакви общественозначими изводи. Затова да правим каквото можем за промяна на тази ситуация, а не да бързаме да отидем в Софийския градски съд и за втори път да постигнем, въпреки и незаконен, отказ за вписване в регистъра.

Систематизирано знание и всекидневно съзнание

Препоръката на Григор за системен подход към проблемите на организираността е хубава, но е трудно да се ориентираш в днешната масова психика. Неразбираем е колкото действителният, толкова и виртуалният свят. Равнището на технологията е критерий за степента на проникването на съзнанието в материалното битие, но за проникване в съзнанието и то много не помага. То само подсказва за някакво възпроизвеждане на съответствието на структурите. В този смисъл е важна мисълта на Гълбрайт, че императивите на технологията и организацията, а не образите на идеологията детерминират формата на икономическото общество. Противоречието човек – автомат, практиката и системата на обществения живот все повече се изместват по посока на виртуалния свят.

Едновременно с проникването на науката в материалната практика химическите продукти все повече изпъстрят земната повърхност. Системата на технологическия процес все повече се преплита с взаимодействието между хората. Всичко се изменя, но политическите обичаи в България си остават на нивото от времето на Алеко Константинов. Държавата и хората в нея, на които се слуша думата, три десетилетия се занимават с преразпределение на преработваната природна среда и на преработеното. Този сеир е по-интересен за публиката от форумите на организациите.

Защо не може да се постигне по-високо ниво на всекидневното съзнание? Защо продължава да е валиден изводът на Хегел, че хората не се учат от историята? Нали все повече професии зависят от индивидуалността на упражняващите ги. Дали загубата на социална тежест и влияние на хората, чиито потребности, привички, съдби бяха свързани със старите форми на труда, води до формиране на озлобено съзнание и некритическо възприемане на формите на общуване?

Загубата на общественото признание на техния труд е тежко изпитание за много хора. Тяхното отношение към обществената организация зависи повече от техните интереси, отколкото от техните възгледи за обществото. Заинтересоваността на много хора от усъвършенстването на обществената организация секва, щом като новата организация води до намаляване на относителната им тежест в обществото. Когато новата организация не довежда човека до желаната от него собствена реализация, той лесно губи вяра в реализацията на обществената свобода като осъзната необходимост.

Калоян Добрев

Пренебрегнато навременно предложение

През януари 2014-а година направихме предложение за общоевропейско честване на 1300-годишнината от защитата на Цариград-Константинопол през 717-718 г.г. Българското европредседателство отминава и българското Народно събрание не възнамерява да отбележи тази 1300-годишнина по какъвто и да е начин. А едва ли понастоящем нещо друго би могло да въздейства на балканските народи по-сплотяващо от такова честване.

Знаем, че Гърция изживява труден етап и българската инициативност трябваше да компенсира нейната ангажираност с преодоляването на финансовата криза. Такава инициативност би била важен принос и в двустранните българо-гръцки отношения, и в ускоряването на преговорите на няколко западнобалкански страни с ЕС, и в бъдещо единство на балканските народи.

* * *

Оказва се, че българският партиен политически персонал не прояви нито наличието на много акъл, нито навременното му идване. Спорно е и дали на българските историци не е дошло на ум чуваемо да предложат от екрана на БНТ честване на 1300-та годишнина от отблъскването на най-страшното настъпление срещу Константинопол преди завладяването му от Мехмед II. Може би някои от тях са се въздържали поради съвпадението на възможното честване със 100-тодишнината на Октомврийската революция. Други – поради съвпадението с петстотингодишнината от превръщането на турския султан в халиф. Трети – поради такова съвпадение с признаването на Василий III за наследник на Константинопол от папата. Четвърти не са имали време да предлагат такова честване поради обсебеност на мисълта им от идеята за създаване на професорска партия. Може да е имало идейни въздържатели и поради съвпадение с други важни кръгли годишнини на каквито е пребогата 2017 година, или поради съвпадението на годишнината от победната 718 година със 140-годишнината от освобождението на България като резултат на Руско-Турска война. Може да е имало и колебания на коя годишнина да се отдаде предпочитание. Факт е, че никой от историците ни не използва предоставена му трибуна да направи по-авторитетно предложение, нито да подкрепи нашето с общество „Зелен туризъм“, което поддържахме 4 години. Нека професорите да правят още партии, за да ни обясняват, че партиите са най-важен източник на корупция!

Може би австрийското европредседателство ще компенсира българската немарливост като още през настоящата година инициира подготовка за общоевропейско честване на победата при Поатие след 14 години.